На 4 декември църквата празнува Света великомъченица Варвара. В православието Света Варвара се счита за покровителка на починалите от внезапна смърт - които са нямали време да се покаят и причестят. В Полша денят на Св. Варвара е един от най-уважаваните празници, обявен е и за Ден на миньора, тъй като светицата се счита за покровителка на миньорите.
Света Варвара е родена в семейството на аристократ - езичник от Илиопол (Мала Азия). Последното проучване на богослова Венцислав Каравълчев обаче показва, че св.

 Варвара е родена в с. Елешница- Разложко (Югозападна България), което в древността също се е наричало Илиопол. Отличавала се е с особена и впечатляваща красота. Ревнивият й баща я затваря в кула - далеч от похотливи очи. През времето, когато е била затворена, Варвара изучава външния свят от прозореца и има много време да размишлява за Бога. Когато баща й разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение.
Когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието говори, че божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града - те двамата са поразени от мълния.
През 6 век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол. Сега те почиват в Киев, а една малка частица се намира в софийската църква “Св. Преображение” (квартал Лозенец).
Имен ден празнуват Варвара (от гръцки – чуждоземка), Варя, Варадин, Варда, Варварка и др.
Обреди и Традиции
Варварица, Варваринден, Варвардан – в народните представи Варвара и сестра й Сава, чествана на другия ден, са двете сестри на Свети Никола. От тях Сава е по-добрата, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: “Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава”.
Широко разпространено е поверието, че Света Варвара е покровителка на детските болести преди всичко на шарката, на плодородието и домашните птици. Представата за нея е като грозна, куца и разчорлена стара баба, която се подпира на патерица. С нея тя удря децата и те се заболяват.
Празнува се за здравето на децата и стоката.
Двадесет дни преди Коледа, в средата на коледните пости, в отделни региони от рано сутринта по къщите обикалят дружини от девойки, облечени с нови дрехи. Те благославят стопаните, пеят обредни песни и наричат за здраве, любов, щастие и берекет. Момите се наричат варварки, а самият празник – женска Коледа, защото в него участват само момичета. Тях ги чака всеки стопанин с радос и ги дарява с брашно, боб, сушени плодове, ябълки.
Някъде три, пет или седем деца отиват на бунището като носят на гърба си дърва и боб. Там те го варят и го оставят “за баба Шарка”.
За здраве и за омилостивяване на болестите жените месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво и го раздават с мед по махалата. Момичетата се надпреварват коя първа ще раздаде погачите си; прието е, че която спечели, ще се омъжи първа през годината.
В образа на светицата Варвара се откриват много предхристиянски черти и в известен смисъл тя персонифицира болестите чрез външния си вид и част от функциите си. От друга страна тя символизира плодородието, покровителствайки домашните животни, здравето и брака. В това отношение Света Варвара е близка до Света Екатерина и въобще – до народните представи за християнските женски божества. Двойствеността на нейния образ обаче е значително по-засилена, защото празникът й “попада” в ярко изразената гранична зона, когато “денят се изравнява с нощта”. тези представи обуславят амбивалентността на обредните практики: омилостивяване чрез житна жертва на хтоничното начало и осигуряване на плодородна година (в природен и социален план).
Гадания и предсказания
Гледа се кой ще влезе първи в дома, дали ще е мъж или жена, дали щее добър човек с късмет, дали ще са пълни ръцете му. Ако е жена, през годината ще се мътят женски пилета.
Девойките, които искат да се оженят, на Св.Варвара показват колко са пъргави и работни. Стават в ранни зори, опичат бяла погача и бързат да я раздадат по съседи и роднини. Която го стори първа, чака я венчило през годината.
Трапезата - в преметена стая, да прясно измазано огнище се слага софра на която се нареждат приготвените посни ястия: медена питка, сол, пипер, шише с вода, варена царевица, жито, нахут, белгур, леща, боб, ошав и др. Празникът е през Коледните пости и се готви само с олио или зехтин.
Не се използват животински и млечни мазнини и белтъци.
На 5 декември тачим Свети Сава. Имен ден празнуват: Елисавета, Сава, Савин, Савко, Саво, Сево Савчо, Савета, Савина, Савка. В този ден яловите булки стават още в тъмно и пресяват брашно през ново сито, обърнато наопаки. А най-старата жена в дома нарежда: „Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема.“ и вярват, че след като раздаде омесения и опечен обреден хляб на кръстопът, до годината рожба ще добие.
За здраве и плодородие жените пържат мекици и месят посни питки, които се раздават за здраве и благополучие и да не забравяме, че са Коледни пости. Празнуват именниците и от женски, и от мъжки пол.
Основната част от обредността на Савинден може да се определи като женска . Ясно се налага народната представа за светеца-Андрогин; неговата двойствена природа определено клони към женския облик. Тази същност е детерминирана не само от роднинството – сестринство със света Варвара, но и от ситуирането на празника в период на преход към зима.
Практически в обредно отношение празникът “дублира” този на Варвара. В определени райони празнуват Савинден и в чест на мъртвите. Жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен.
Свети Никола
На 6 декември Българската православна църква отбелязва празника на Свети Никола (Никулден). Св. Никола е роден в гр. Патра. Според преданията той е човекът, който незабелязано подхвърля кесии със злато в дома на обеднял баща и той омъжва трите си дъщери. На него се приписват и много чудеса, избавящи моряците и пътуващите по море от водните стихии. Умира през 142 г. в гр. Мир. През 1087 г. мощите на св. Никола̀ са пренесени в Бари, Италия, където се намират и сега, съхранявани в нарочно построена, посветена на светеца базилика.
В православната вяра на българите светецът Николай, чието име означава "Побеждаващ", се почита и като патрон на рибарите. Според народно-християнския мит за подялбата на света, нему се паднали моретата, реките, езерата. Той е господар на целия подводен свят - рибите и водните демони. На този ден се украсяват коледните елхи, а на трапезата се поднася риба, чието тяло е покрито с люспи (най-често това е пълнен шаран).
В католическите страни на този ден вечерта на децата се правят малки подаръци, които се скриват в обувки или чорапи, за да ги намерят на сутринта. Този обичай води началото си от славата на светеца като дарител на бедните.
Имен ден празнуват: Никола, Николай, Кольо, Нено, Ненка, Николина и др.
Публикува : Виктория Милчева