Банер
Банер

 Новата книга на  Станка Ангелова - астролог на сайта „България без граници”  - цена 6 лв., поръчка на тел. 0888262195.

 

На Трифоновден празнуват всички, които обичат веселието и удоволствието

На 1 февруари е Трифоновден. Църквата почита Мъченик Трифон, закрилник на лозарите и винарите. Името Трифон идва от гръцки език и означава "който обича веселието и удоволствието". В народния празничен календар се обозначава с името Трифон Зарезан, за чийто произход съществува следната легенда.
40 дни след раждането на сина си света Богородица отишла да чете молитва. На връщане минала край брат си Трифон, който зарязвал лозето.

Тя го поздравила с “Помози Бог”, както си му е редът, но той като я видял с дете на ръце се присмял и изрекъл хулните думи: “Мома си, пък син имаш”. Богородица много се обидила, като стигнала до дома си, накарала майка си да вземе чиста кърпа и сол и да иде на лозето, защото Трифон си бил отрязал носа.
Отива майка й на лозето и каква била почудата й, като видяла Трифон здрав-здравеничък да пее и реже лозите. Казала му какво е научила от дъщеря си, а Трифон се изсмял и отвърнал:” Аз не режа така, а така!” Замахнал да покаже как точно реже и си отрязал носа. Подигравателните думи и клетвата го застигнали жестоко. И тъй като сестра му била самата Богородица, Трифон е светия и в негова чест празника е наречен Трифон Зарезан (заради отрязания нос).
На Трифоновден стопаните излизат за пръв път на полето и донасят в селото първата за новата стопанска година растителност - отрязаните лозови клонки. Сутринта, след църковната служба мъжете отиват на лозята, като всеки от тях носи пита, печена кокошка, вино и светена вода. Преди да започне зарязването, всеки се обръща на изток и се прекръства. След това отрязват няколко пръчки от една или три лози по краищата или в средата на лозето, поливат корените и отрязаното място с вино, някъде го посипват и с пепел, а със светената, трифоновска вода пръскат лозите. Всеки благославя за плодородие. На места дори се провежда следния ритуален диалог:
-Трифоне, къде си?
-Под лозата, не се виждам от грозде.
-Догодина хич да не се виждаш!

След ритуалното зарязване се слага мъжка трапеза с донесеното от дома. Отрязаните лозови пръчки мъжете натопяват в бъклиците с вино, увиват ги на венци, с които обкичват калпаците си или ги премеятат през рамо. На връщане, съпроводени от певци и свирачи, лозарите се черпят взаимно с вино. Черпенето продължава до вечерта, като стопаните си гостуват по къщите.
В Северна България преди зарязването мъжете избират цар на лозята. Той трябва да е имотен и добър стопанин, да е късметлия, за да е добра годината за лозята. Царят открива зарязването, а на връщане към село, другарите му го возят с колесар или го носят на раменете си, накичен с корона от лозови пръчки. Това шествие обикаля къщите, където стопаните поливат царя с вино, за да има плодородие. Шествието завършва на обща трапеза в дома на царя.
В районите, където лозарството не е поминък, съществува обредно-магическата практика трифоносване, чрез която хората се стремят да осигурят за стопанствата си плодородие, плодовитост и изобилие. Трифоносването се прилага към овошките и добитъка, и дори към хората, които не дават приплод. Ритуалът се изваршва и над кесиите на мъжете, за да са пълни с пари през цялата година. За изпълняване на този ритуал обикновено се използва брадва за добитъка и овошките, мотовилка за жените, бръснач за мъжете. Сутринта на Трифоновден стопанката с помоща на някой от семейството „плаши” с обредно-магически диалог яловата овошка, дибитък или човек с посичане, ако не започне да ражда. За да има резултат това действие се повтаря три пъти.

Виктория Милчева