Банер
На Петльовден колим петел за здравето на децата

На 20 януари църквата празнува Свети Евтимий, патриарх Търновски. Свети Евтимий е роден в началото на четиринадесети век в Търново, тогавашната столица на България. Въпреки доброто си светско образование, той бил запленен от духовното и станал монах в Килифарския манастир. След пътуване до Цариград и Антонската Света Гора се завръща в родината си и се оттегля в пещера близо до Търново. Там построява църква – Света Троица.
По народному празникът е известен като "Евтимовден", "Ихтим", "Ихтима", "Петльовден" или "Петеларовден". Последните две названия се предопределят от основната обредна практика

- жертвоприношение на петел. Петел се коли във всяка къща с мъжка челяд. Обикновено жертвеният акт се извършва на къщния праг, който според традиционните народни схващания разграничава културно усвоеното пространство на дома от дивата природа.Петелът се коли от 16-17 годишно момче, което трябва да отговаря на изискването за "полова чистота”. В ситуацията на обреда момчето се нарича "петелар". След като заколи птицата, той прави кръстен знак по челата на всички момченца в къщата, за да бъдат те здрави през цялата година. С кръвта на петела се рисуват и кръстове по външните страни на вратите и портите. Понякога това става направо с отрязаната глава на петела, която след това се забучва на портата, обърната в източна посока. Краката на птицата се хвърлят на покрива на къщата, а перата й се запазват. С тях бабите кадят болни или урочасани деца. С част от петльовите пера се украсяват специално приготвени за празника знамена, които се наричат "колуни".
Всяко домакинство приготвя гозба от заклания петел, който трябва да бъде сварен цял. Майките месят пресни пити и кравайчета, пържат тиганици, печат баници и зелници. Част от обредния петел и кравайчетата се раздават на роднини и съседи за здравето на момчетата. В онези домове, където има женска челяд, стопаните колят ярка за здравето на момиченцата. В Странджанския край, където народният култ към Св. Евтим е особено силно развит, всяка жена коли за здравето на своите деца черен петел. Според местните вярвания Св. Евтим е господар на детските болести и той предпазва малките от "детешка" и "вънкашна болест" (детски паралич и епилепсия). За обед цялото домочадие се събира около тържествената трапеза. В отделни селища на Пиринския край Св. Евтим се почита като покровител на чумата. В гр. Лясковец казват, че светецът покровителства родилките и техните бебета. Затова в неговия ден трябва да се заколи курбан. А според поверието на българите от Демирхисарско "Св. Евтим удря земята с пръчка и така я затопля, и билките започват да поникват."
Прави впечатление, че празничността на Петльовден, характерна главно за Североизточна България, е тясно свързана с бабинденската обредност. На този ден, посветен на здравето и нормалното полово съзряване на юношите, всички баби-акушерки също колят петел в дома си. От месото се готвят три различни гозби. Закичена на главата с перо от опашката на петела, бабата очаква за обед всички майки на мъжки рожби, които тя е отродила. Щом гостенките пристигнат, даряват бабата с къделя вълна и поставят на шията й нанизи от червени люти чушлета, пуканки и цветя. Всички присъстващи майки приготвят заедно знамето-колун от червени конци, китки и петльови пера. След това жените сядат на обща трапеза, изпълнена с много песни, танци и закачки. Понякога бабата прикадява жените под полите и благославя: "Както висят по мене къделите и чушките, тъй мъжете да правят повече момчета и момичета, а жените да ги раждат!" В случая вълната и чушките, окачени по бабата, символизират женското и мъжкото начало, от които зависи продължението на рода. Често произходът на празника се обяснява с библейската легенда за цар Ирод, който след раждането на Младенеца наредил да бъдат изклани всички мъжки деца, за да бъде убит и самият Месия.
Имен ден имат всички, които носят името Евтим, което означава благодушен.

Виктория Милчева