Трудно е да разберем истинската причина за непослушанието и лошото поведение на детето си. По-лесно е да обърнем внимание на собствените си чувства, на емоционалните си реакции. Според психолозите родителските емоции и преживявания са своеобразно огледало за скритите емоционални проблеми на детето. Все пак има някои общи причини за непослушанието на децата.

Борбата за внимание

Ако родителите постоянно са заети, детето не получава достатъчно внимание, необходимо за нормалното му развитие. Каква е реакцията му? Неговото непослушание – това е реакция на подсъзнателно ниво, това е начин за привличане на родителското внимание. Това родителите няма как да не забележат, сега вече родителите ще забележат присъствието на детето в живота си.

Собственото Аз

Грижата и властта на родителите понякога е прекомерна, а децата са много чувствителни по отношение на отстояване на собственото си Аз. Те започват да се бунтуват и да се борят, да отстояват правото си да решават самостоятелно какво да правят и как.

Обида

Децата често се обиждат на родителите си заради груба дума, несправедливо наказание, по-голямо внимание към по-малкото дете и т.н. Детето чувства болка и страда, а външният израз на тази реакция е непослушание и протест. Реакцията отразява без думи: „Вие ме наранихте, нека и на вас ви е така“.

Загуба на вяра в собствения успех

Детето може да загуби вярата в собствените си сили и успех в някоя област и да замени тази липса на вяра с неуспехи в съвсем друга област. Например, ако има проблеми със съучениците си, вследствие на това може да понижи успеха си в училище. Или заради проблеми вкъщи да се появят проблеми в училище. Това е следствие от ниската самооценка на хлапето.

Потребностите

Децата имат естествена потребност от внимание, от родителска грижа и любов, от родителско признание и уважение на неговата личност, от чувство за справедливост и желание за успех. Проблемите се появяват тогава, когато децата страдат заради нереализираните си потребности и с „трудното“ си поведение се опитват да ги изпълнят. Те не знаят други начини за реакция, затова избират поведение, към което родителите не могат да останат безразлични. С това поведение децата без думи крещят „не съм добре, не се чувствам добре“, а родителите са толкова заети със себе си, че изобщо не чуват тези крясъци, виждат само непослушанието.