Ако имате чувството, че вашите деца са като куче и котка, напълно основателно е да влезете в играта им.
Видите ли, че опасността става сериозна и може да се стигне до рани, спестете си думите и направо действайте. А след това приложете някои от изброените методи.

Основно правило – не сравнявайте децата!

Не изричайте фрази от рода: “Виж сестра ти колко добре се е справила!” Това моментално разпалва желанието за война-да се унищожи похваленото или да се удари сестричката.

Учете децата взаимно да се изслушват.

При конфликт ги накарайте поотделно да обяснят какво се случва, като използват думата “аз”, а не “той/тя”. Накрая изложете своята версия, за да покажете съпричастност и разбиране. Използвайте изречения като: “Хайде да погледнем ситуацията от друга страна”, “Според теб как се чувства сега брат/сестра ти?”

Нека да има конкуренция, но честна

Разбира се, трябва да има конкуренция между братята и сестрите, но честна, която да подтиква малкото да не изостава от каката или баткото, а да се стреми да постигне техните успехи. Не карайте по-голямото да отстъпи на по-малкото, защото “ти си по-голям и ...”, бъдете справедливи.

Съвети, които не бива да пренебрегвате:

- Първо внушете на малчуганите никога да не се надсмиват и да не си шушукат едно за друго.
- Дори най-безобидната шега, но изречена от брата или сестрата, е страшна обида за детето.
- Ако нямате стая за всяко от децата, поне им осигурете поне едно кътче, където да си е само тяхно.
- По-малките да не пречат на по-големите.
- Не бива да принуждавате децата да играят едно с друго, тъй като различната възраст си има своите особености и интереси.
- Най-важното е родителите да покажат на децата, че се интересуват от проблемите им и да бъдат справедливи и безпристрастни съдии при техните спорове и кавги.

Понякога размяната на потупвания е просто закачка и детска игра, затова не се впрягайте. Често причината е желанието да привлекат вниманието ви. Ако усетите това, излезте от стаята.