Да научим детето на добри обноски |
Учтивото поведение е въпрос на възпитание и трябва да се тренира. Децата се нуждаят от правила, за да могат да се впишат в ограждащия ги свят. Ако знаят как да се държат, се чувстват по-сигурни. Малчуганът, който се отличава с учтивото си поведение, е възприеман от околните позитивно и развива социално самосъзнание и самоувереност. А децата, които не спазват общоприетите правила, живеят с постоянното чувство, че правят всичко погрешно и лесно се превръщат в аутсайдери. Добрият пример Малките човечета навлизат в света на добрите обноски първо с научаването на „благодаря” и „моля”. А когато поотраснат, се научават да не прекъсват, някой когато говори, да изчакат мама да свърши с телефонния разговор, да отстъпят място на възрастен човек в автобуса. Добрият пример е наполовина свършена работа. В първите години от живота си малките копират типичните дейности и мимики на мама и татко. Именно в този времеви интервал се полагат основите на Вежливите думички Ако твоето семейство не употребява „вежливите думички”, нормално е те да липсват и в речника на детето ти. Ако татко гледа телевизия на масата, а мама говори по телефона, докато хапва, детето не получава стимул да се храни концентрирано и чисто. И все пак, добрият пример е не е напълно достатъчен. Необходими са още търпение, добронамереност и постоянство. Похвалата е важна Хвали учтивото поведение и бъди конкретна: „Благодаря, че ми помогна да приберем разхвърляните играчки”. При ясно формулирани похвали детето ти ще почувства, че усилията му си заслужават. |