В своя стремеж да предизвикат желаното поведение родителите често прибягват към подкуп под формата на материална награда, като използват формулата – “Ако ти направиш…, тогава аз…”. Според мнозина това е и начин да научат детето, че пари се изкарват с усилия. И очакват, че след като то разбере каква е стойността на парите, ще ги харчи разумно.

Mинусите

Обещанието и връчването на награда обаче трябва да е добре премислено и регламентирано от родителите.

Обещанието за нов мобилен телефон при успешно завършване на учебната година, даването на петолевка за отлична оценка, оправено легло, почистена масата или изхвърлен боклук е подход, който по-често носи вреда, отколкото полза. Той изкривява детските разбирания за добро поведение и възпитава манипулативно държание – детето започва да поставя условия и да влиза в ролята на определящ правилата (на принципа “Ще го направя, ако…”), т. е. стига се до своеобразна размяна на ролите между родител и дете.
Не е редно за изпълнението на всекидневни задължения да се заплаща. Те са дължимото спрямо цялото семейство. Нали не се възнаграждава трудът на майката за воденето на домакинството и този на бащата за поддържането на семейния дом и автомобил? За детето трябва да е ясно, че в едно семейство всеки поема своя част от битовата тежест под формата на определени дейности. Те са необходими за нормалното всекидневно функциониране и не се нуждаят от допълнително стимулиране.
Материалните стимули, използвани като основен метод за въздействие върху поведението, биха изградили около детето един почти изцяло материален свят и биха омаловажили полагането на усилия по пътя към целта. По този начин трудно ще възпитаме одухотворени личности, целенасочени и упорити в осъществяване на желанията си, със силна воля и съзнание, че щом искат нещо, ще го постигнат и не е нужно някой да им обещае награда, за да вървят напред.