Децата понякога казват неща, които ни изправят на нокти. Макар че при повечето случаи коментарите са невинни или забавни, от време на време наистина ни карат да се притесним. Колкото и да се опитваме да научим децата си на правилно поведение и подходящ начин на мислене, понякога се случва да изтърсят нещо напълно неприемливо. Независимо дали ще е расистко, сексистко, класистко, нормално да се смутим. Започваме да се чудим къде го е чуло и какво да направим...

Правилната реакция

Разгневяването, наказването на детето или отхвърлянето на коментара с реплика от сорта на „Не искаш да кажеш това” затваря вратата на продуктивния разговор. Колкото и да сме смутени от това, което сме чули – особено ако ситуацията се е развила на публично място – първо трябва да осъзнаем какво е казало детето преди да стигнем до първопричината. “Не съм сигурна, че си прав. Нека си поговорим за това защо мислиш, че нещата стоят по този начин.” е добър подход, който да ни преведе през момента на дискомфорт и да стимулира задълбочаването на разговора. Предразсъдъците са заучено поведение. Децата не се раждат, мразейки се едно друго заради различията помежду си. Дали у дома, в училище, сред познатите и роднините, предразсъдъците са избор, който всеки от нас, включително децата, прави. Добрите новини са, че ако нещо може да се научи, то може да се постигне и обратното – да бъде отучено. Вие имате най-силно влияние върху децата си като родители и това е моментът да го използвате.

Какво е уместно да кажем?

Това вече зависи от детето, от ситуацията и от семейните ни ценности. Първо можем да зададем на детето въпроси относно това как се чувства и какво мисли – след това да зададем още въпроси спрямо отговорите. Нека си помислим къде детето ни може да е чуло подобно изявление, да допуснем, че може да изпитва страх от различията, който ние можем да успокоим, или други различни сценарии. Важното е да сме отворени да довършим разговора, независимо в каква посока поеме, и да успеем да го насочваме периодично към повтарянето на семейните ценности, на които се опитваме да научим децата си. Всеки ден трябва да се държим и да говорим по начина, по който искаме и детето ни да се научи да го прави. Трябва да бъдем неговия модел за подражание по отношение на откритостта и приемането.