Детското упорство, често определяно като инат, обикновено е проявление на кризата на третата година. Приемете проявата му като естествена защитна реакция срещу влиянието на родителите. Детето непременно иска да направи точно това, за което упорства.

И това е неговата реакция срещу властта на възрастните. То е слабо и крехко, но толкова му се иска да бъде силно и самостоятелно – да прави това, което желае, без да се съобразява с правилата на големите.

В такива изблици на инат бъдете великодушни. Временно отстъпете от своята власт над детето! Опитайте се да станете негови партньори. Заедно обсъждайте желанията и намеренията на своето дете. Давайте по-често възможности за проява на неговата самостоятелност. Играйте често на различни игри, в които вашето отроче може да поема различни роли на възрастни и да копира тяхното поведение.

Знайте, че тригодишното дете осъзнава своите възможности и започва да се сравнява с възрастните. То иска да бъде като тях, да притежава тяхната независимост и самостоятелност. Това желание най-често се проявява в противодействието на изискванията на родителите, като се стига до излъчване на негативизъм. Ако вие оставите тези прояви да се задълбочат, има опасност да превърнете този временен негативизъм в трайна черта на бъдещия характер.

Покажете на детето си, че го възприемате като голям, нещо повече – като равен на вас. Инатът трябва да се разглежда като негативна проява в преходен период. Не наказвайте хлапето сурово за проява на ината му. Тактичното родителско поведение и предоставянето на по-голяма самостоятелност на детето облекчава кризисния период и скоро води до положителни резултати.