I Преди да накажете напъпилата пубертетка, първо стегнете нервите си

Имате момиченце? Или може би две? Значи случайните баби по улиците ви гледат умилно и шепнат: “Щастливки са женските майки...” Само вие си знаете колко истина има в това. Най-често щастието трае, докато дъщеричката харесва ходенето за ръчичка с мама. Но когато момиченцето започне да се осъзнава като малка жена, за майката става наложително да се въоръжи с волско търпение към обвиненията, изригващи от малката устичка.

Проявете търпение

И ето, прибирате се вкъщи, изтощена след тежък работен ден и жадуваща за милите усмивки на 11-годишната ви “опора” и малката й сестричка. Идва си и таткото - вкиснат от проблемите в службата. Вместо усмивки, обаче заварвате писък и рев. Голямата ви дъщеря крещи, че малката само разхвърля и й трови живота. Малката реве, че кака й я тормози и не й дава да пипа играчките. И така вие преглъщате умората и се хвърляте да успокоявате щерките. Съвсем сигурно е, че след броени дни сценката ще се повтори и потрети. Просто 11-годишната кака иска да бъде голяма. Иска тя да командва вкъщи, когато вие сте на работа. Не ви ли се струва, че тя копира вас! Играе ролята на мама. Вместо да се карате, първо си спомнете как се държите вие с децата. Командвате ли ги? Карате ли ги да си оправят леглата, точно когато дават любимото им предаване по телевизията? Я се вслушайте в интонациите на голямата към малката. Не са ли досущ като вашите, когато им говорите? Вашето дете става жена. И то не знае какво му е. Ако усети, че ви наранява и отчайва, ще поиска да продължи. Защото едва сега открива своята агресивност. Дайте му да я излее. Преди да накажете в ъгъла напъпилата пубертетка, първо стегнете собствените си изтървани нерви, отразени в нея. Колкото повече ви се зъби тя, толкова по-кротко й говорете вие. Само така може да се надявате на другата сутрин да чуете искрено: “Извинявай за вчера, мамо!” В тази игра няма гордост. Има само майка и дъщеря.