Изумлението на родителите е безкрайно, когато тяхното малолетно чедо изведнъж в разговора употреби не съвсем уместни за детската реч думи и изрази. Задавате си въпроса: “Откъде е научило това?” Източниците на лошите думи са около нас и са твърде много. Това могат да бъдат и детската градина, и улицата, и телевизията, и анимационните филми, и даже семейството. Когато сме нервни и гневни самите ние изричаме точно тези лоши думи.

Да се борят с тези думи или не – решават самите родители в зависимост от това, доколко приемливо считат това поведение. Освен това забележката или друго наказание правят детето по-сдържано само за известен период от време, но не помагат за превъзпитанието му и за трайна промяна на поведението към по-добро.
Защо децата ругаят? Често децата експериментират, като гледат реакцията на родителите. Ако 5-7-годишно дете ругае, за начало е достатъчно просто да му направим забележка: “Ти знеш ли, че това, което каза е лошо. Аз не искам повече да чувам това”. Тук най-важното е първата реакция на родителите на ругатнята. В тази възраст активно се развива нравствено-етичната страна на личността.
Как да се преборим с това? Първо - да се установи причината за употребата на цинични думи – да се прояви повече внимание към детето, да се снемат ограниченията, които не съответстват на възрастта му, като се даде някаква свобода на действие. Много важно е да създадете благоприятна атмосфера в дома и да покажете на хлапето как да бъде силно, смело и може да порасне без цинични думи.
Второ – не бива да го наказвате много строго, но и не бива и да пренебрегвате псувнята. Правилно е детето да успее да разбере, защо не трябва да говори така. Ако наказвате детето, помнете - то трябва да знае за какво го наказвате. Хлапето трябва да се бои не само от наказанието, а и от това че разстройва родителите си.
На трето място - “Аз мога да ругая, но ти не”. Помислете, не служите ли вие за модел на неподобаващо поведение. Говорите, че псуването е забранено, а самите вие правите това. Затова трябва да превъзпитате и себе си. Научете себе си и децата на няколко думи, с които да изразявате гнева си - аз съм ядосан, разстроен, сърдя се, гневен съм... Пригответе се за дълга къртовска работа, защото такъв проблем не се решава за един ден.