Често пъти сме чували, че всички наши проблеми идват от детството. Но рядко сме се замисляли – какво всъщност означава това? Като малка си била твърдо уверена, че възрастните винаги са прави и затова си приемала всички техни думи, без да се замисляш и съмняваш.

Но сега имаш пълното право да не се съглсяваш с безусловните авторитети от детството си и да си кажеш: „Не! Те грешат! Аз съм съвсем друг човек!“. Запомни, че можеш да бъдеш такъв човек, какъвто искаш, и да се държиш, както считаш за добре. Всичко има шанс да се промени към по-дорбо. Ти вече си голяма и сама отговаряш за себе си.

Гласът от миналото

Постарай се да си спомниш фразите и поученията, които преди всичко си чувала от родителите си, от възпитателките в детската градина или от началната си учителка. И проследи, какво въздействие оказват върху теб. Спомняйки си тежките думи в най-отговорния момент, ти не можеш да вземеш верните решения и уверено да продължиш напред. Дошло е времето да ги заличиш от паметта си.
„Никой няма да се ожени за такава немарлива жена“ - всеки път твоята майка е повтаряла тези думи. С най-добри намерения, разбира се. Но сега отново и отново се разделяш с любимите мъже, убедена в това, че нито един кандиадат няма сериозни намерения към теб.
„Ако не слушаш, ще те оставя на улицата“ - е казвала твоята баба, когато те е отвеждала в разгара на най-веселата игра. А сега здраво се вкопчваш даже и в най-скучните отношения заради паническия страх от самотата.
„Ти си моята единствена радост“ - възкливал доволно твоя баща, подписвайки бележника с шестици. И ти до сега се стремиш във всичко и винаги да бъдеш най-добрата, само за да оправдаеш очакванията на бликите си. А ако някой те превъзхожда по талант или умения, дълго изпадаш в черна меланхолия.
„Що за егоистка си!“ - родителите ти са считали, че не оценяш всичките „жертви“, които са правили заради теб. И сега се чувстваш задължена да изпълняваш всяка тяхна прищявка.
Най-лесният начин да преодолееш детските комплекси е като се постараеш да правиш всичко противоположно на напътствията на родителите си. Например, ако винаги са ти казвали: „Ти си нашата глупачка“, повтаряй си насякъде: „Колко съм умна!“. Друг начин да се пребориш с негативните мисли е като си подариш нещо, за което си мечтала от малка. Ако си копняла за одобрение и съчувствие, то тогава си представи това малко момиченце, което някога си била, и му подари любов. Въображението ще ти помогне да видиш, каква щеше да станеш, ако беше получила тази загриженост и подкрепа тогава, много години назад. Помисли си, какво би могло да промени твоите – навици, характер, маниер на поведение?