I Понякога е по-добре да попиташ, но да не ти стане навик

“Нещата, оставени само по себе си, вървят от лошо към по-лошо” - казва ексцентричният класик в законите на Мърфи. Но какво да правим, ако ни липсва такт и без да искаме сме допуснали грешка в общуването си, особено с шефа. Има фрази, които действат на всеки началник, както червената кърпа на бика. Избий си ги от главата, докато не са унищожили кариерата ти.

“Трябва да поговоря с вас, това е много важно”.
За теб даден въпрос е възможно и да е важен, а за началника ти може би е съвсем обратното. Така че, ако действително е възникнала необходимост да говориш с шефа, най-напред му обясни за какво става дума.

“Аз не разбирам”.
Началникът може и да е длъжен да ти обясни задачата, но не е задължен детайлно да ти разтълкува всяка дреболийка. В края на краищата, нали ти трябва да разбираш от работата си.

“Може ли да повторите?”
Понякога е по-добре да попиташ отново, вместо неправилно да изпълниш задачата. Но ако това се случва непрекъснато, значи ти не уважаваш шефа си и не вземаш под внимание думите му.

“Никога подобно нещо не съм чувала (правила)”.
Ти в никакъв случай си нямала предвид, че шефът ти не е прав, просто за теб неговите думи са нещо ново. А ето че за него твоите възражения са недоверие и нежелание да приемеш неговата гледна точка.

“Това не ми влиза в задълженията”.
Класическата фраза, която е довела до загубата на много кариери. Ако не можеш да изпълниш дадено наредждане, обясни защо – кратко и ясно. И помни, че има ситуации и то доста често, когато просто е нужно да помогнеш. Ей така - по човешки.

“Това не е по моя вина”.
А на кого? Можеш ли да посочиш виновника с пръст? Ако ти не си била отговорна за този проект или изобщо си нямала никакво отношение към него, то шефът едва ли ще се обърне към теб.