Не е лесно да поддържате добър работен контакт с всички колеги, началници и подчинени. Някои от тях са „трудни” за вас и предпочитате изобщо да не общувате с тях. Но няма как да избягвате разговори със своя началник. Съществуват няколко правила какво трябва и какво не бива да правите, когато не се съгласявате с вашето ръководство.
Не трябва:
Да казвате, че не сте съгласни с предложението на шефа.
Не ползвайте думата “но”. Това създава впечатление, че вие изобщо не сте съгласни с него.
Опитайте се да вмъкнете “аз бих предложил...”.
Не трябва да се отдавате на емоциите.
Не следва веднага да “сервирате” алтернативно решение. По-добре е да уговорите среща с началника, на която да обсъдите подробно какво всъщност шефът ви иска.
Правилното поведение:

Започнете разговора с началника, питайки какво цели той и защо. От време на време уточнявайте дали вярно сте разбрали мисълта му, за да сте сигурни, че разбирате точно казаното. В края на разговора не забравяйте да благодарите на шефа за информацията и уточнете кога бихте могли да му представите своя вариант.
Съставяйки новия план за действие, отчетете всичките желания на шефа, в това число и от лично естество. Опитайте се да намерите и да използвате удачните неща от решението и плана, които е представил шефът ви. В края на краищата, целта ви е да бъде приет вашият вариант, а не да докажете, че шефът ви греши.
Започнете срещата
така, че да дадете възможността най-напред шефът ви да се изкаже. Бъдете сигурни, че той изобщо няма да ви слуша, докато той самият не ви даде думата.
Когато най-накрая имате възможността да кажете мнението си, трябва да сте убедителни и красноречиви. Покажете, че вашият вариант цели това, което шефът ви иска да постигне. Говорете възможно най-кратко – сигурно шефът ви има доста натоварен график.
Винаги помнете, че никога няма да се издигнете по кариерната стълбица, ако началникът не ви подкрепя.