„Когато много желаеш нещо, то ще се сбъдне“, пише в дебелите книги. Но понякога, след като мечтите ти станат реалност, изведнъж губиш посоката. Не си сигурна накъде да продължиш. Дори не знаеш дали „по-нататък“ изобщо съществува. Истината обаче е, че когато си постигнала всичко, за което мечтаеш, започваш да се замисляш дали си искала точно това. Отстрани всеки би ти казал: „че това е толкова просто – когато достигнеш едно ниво, продължавай към следващото стъпало”. В реалността обаче нещата далеч не са толкова лесни: защото с получаването на всяка придобивка или награда, все по-често радостта и въодушевението се претопяват

 в разочарование,скука и недоволство. И така в твоите очи желаното се срива до нищожно.

В какво се превръщат мечтите

Този проблем се наблюдава най-добре в кариерите на певици и актриси. Тя си мечтае за слава, нощем не спи, а денем се блъска, за да бъде известна... И накрая – браво! Вече може да каже за себе си, че се е превърнала в знаменитост. Но изведнъж й става ясно, че обсадата на почитателите я дразни.
Защо става така: Както се казва – внимавай за какво мечтаеш, защото то може да се сбъдне. Често, стремейки се към поставените цели, независимо дали става въпрос за позиция в работата или социален статус, ние виждаме само положителните страни и забравяме или по-точно не се замисляме, какви могат да бъдат негативите. Но те ще се появят, когато красивата мечта стане реалност. За де не се хлъзнеш по пътя към апатията и тихото отчаяние, трябва непрекъснато да анализираш ситуацията и да търсиш истинската причина за всяко нещо, което те наранява.

Промяната не си струва

Има хора порода питбул: когато видят дадена цел, не се замислят и за секунда дали си струва, а тичат да я захапят. И не пускат, докато не са сигурни, че здраво са хванали нещата в лапите си. По някакъв начин те непрекъснато се самодоказват и затова често им се случва да установят, че напразно са гонили нещо, от което всъщност нямат нужда. При голям скок напред трябва внимателно да обмислиш дали това е Твоята цел. Ако имаш съмнения, че може би няма да се справиш, по-добре да не се наемаш, особено ако интуицията ти подсказва, че това не е истинският ти път. В противен случай можеш да се опариш от работата.

Всичко става твърде бързо

Докато някои работят къртовски, дори за най-малкия успех, има хора, за които постиженията идват сякаш просто ей така, като наужким. Защо става така: В такива случаи е хубаво да се знае, че списъкът при растеж в кариерата не включва само плюсове, но и минуси. Като например: завист, липса на мотивация, вътрешна депресия, конфликти с колегите, които се чудят защо точно ти си се издигнала и дори изпитание на собствения ти баланс... Но най-неприятното е, че ако тези проблеми те сполетят, когато не си дораснала да преодоляваш кризисни ситуации, няма да ти е никак леко. Затова понякога бавното израстване е по-добър вариант в чисто емоционален план, тъй като ти дава възможност да се научиш как да се справяш. Успешните хора се отличават с това, че полагат минимум усилия, за да постигнат максимум резултати. Ако не успяваш да се справяш с новите си задачи, много вероятно е да се пренапрегнеш.