Много хора прекарват живота си в снишение, така че да не бъдат забелязани и да не бъдат натоварени с работа. Така прекарват целия си трудов ден в нищо неправене и после щастливи и доволни се прибират вкъщи. Tакива личности никога не проявяват инициатива, постоянно са наведени, свити и мълчаливи,

но рано или късно всички разбират, че са скатавки и че на тях не може да се разчита за нищо отговорно. Ако не искате да бъдете като тях, просто бъдете инициативни, но се пригответе да посрещнете и ударите от това.

Минусите на активността

В другия край на спектъра са инициативните хора. Те понякога се втурват да правят неща, които наистина не разбират достатъчно добре, но пък за сметка на това имат силната увереност в собствените си качества и в предстоящия успех. Те често допускат грешки от прекален ентусиазъм, но рядко губят надежда и вяра в успеха. Ако паднат, стават бързо и продължават напред. Инициативните хора също имат един проблем – рано или късно биват забелязани и на тях започват да се възлагат много надежди, с което се превръщат в заплаха за преките си шефове.

Ползата от пасивността

От друга страна има шефове, които ценят смирените служители, защото знаят, че те ще изпълнят точно това, което им е заръчано и нищо повече. Такива шефове обикновено нямат доверие на своите служители и често изпадат в микромениджмънт, вярвайки, че хората, които са наели, са неспособни и ако не им стоят постоянно на главата нищо няма да свършат.

Златната среда

Шефовете ти не очакват непременно да даваш идеи на всяко събрание, но можеш да правиш доста по-полезни неща от това да блееш безцелно в тавана, докато оперативката свърши. Води си записки – отбелязвай по-важните неща, по които се дискутира. Ръководителите ти ще са доволни по-късно да разберат, че си обърнала внимание на тяхно мнение или позиция по дадена тема.