I Ако искаш да се чувстваш пълноценно - наслаждавай се на всеки спомен

Често мъжете и жените, прехвърлили 30-те изведнъж се замислят: „Поставих пред себе си цели, борих се, успях, и ето, на практика вече имам всичко, за което някой може да си мечтае... Но защо се чувствам празен. И не съм щастлив“.

А ако попиташ такива хора, какво мислят за минал период от време, през което са постигнали поставените цели, то рядко изобщо нещо ще си спомнят. И в това всъщност се крие проблемът – животът не е бил изживян, а е протекъл неусетно. Даваш си сметка, че си се лишил от много неща, а от постиженията така и не си изпитал удоволствие. За да се опитаме да разберем на какво се дължи това, условно ще наречем едната категория хора – продуктивни, а другите – перспективни.

Психологията на продуктивните хора

се заражда в постоянни изисквания от страна на социума, родителите, близките: ти си длъжен да постигнеш това и това, иначе ще те считат за неудачник. Продуктивните не умеят да бъдат удовлетворени от това, което имат, те вечно са недоволни от себе си, от своето място в живота, постоянно се сравняват с другите (както, преди са ги сравнявали родителите им). И затова винаги се намира някой или нещо, което не им позволява да живеят спокойно, заставяйки ги да си поставят все по-високи цели и да се борят с всички сили. Уязвимостта на тази позиция е в това, че на такива хора не винаги им достига време и желание да обмислят целите си. И като не успява да помисли дали му е нужно богатство, или статус, или даже семейство, продуктивният човек попада в капана на идеите, които в действителност могат да противоречат на подсъзнателните му стремежи. Бедата на всички продуктивни хора е скуката, умората от постоянния стремеж към промяна и нагласата, че околният свят трябва постоянно да им дава стимули.

Перспективните хора

също израстват от интерес към собственото „аз“. За тях приниципът „познай себе си“ - не е празен звук. Освен интересът към себе си у тях има и не малък интерес към света. Те не бързат и затова опознават всичко по-детайлно. Именно перспективният може, както си седи два часа на дивана, да измисли гениално решение в областта на бизнеса и на сутринта да се събуди богат. Това е той - „галеното дете на съдбата“, на което му върви, макар че в действителност тайната е проста: той за никъде не бърза, а затова успява да отдели най-важното и правилно използва своите способности и възможностите на света. Неговата философия е проста: на всеки миг от живота си струва да се насладиш, нали може да няма следващ!
Надпреварата за резултати, които не е задължително да имат някакъв смисъл, може да се оприличи на невротична реакция: хората като че ли бягат от себе си, крият се зад постиженията си, все едно искат да кажат „погледнете ме, вие не можете да имате претенции към мен, аз изпреварих всички вас, имам всичко, уважавайте ме!“ И това звучи като вик за помощ. Защото зад това често стои страх – страх от вътрешна празнота, страх от недооценяване от другите, и излиза, че такъв човек не е уверен в себе си – иначе той би живял така, както иска.