| Нетрадиционният начин на рисуване с пръсти си остава “запазена марка” |
|
Нетрадиционният начин на рисуване с пръсти си остава “запазена марка” за творчеството на Стефка Балджиева. Картините се раждат без предварителна нагласа за сюжет. За 20 години творческа дейност сега художничката може да нарисува всичко, което си пожлае или всичко, което й се възложи като поръчка, но характерното е че нищо не се пресъздава от модел в натура. Авторката на творбите твърди, че за да бъде емоционално въздействаща една картина, тя трябва да има душа, т.е. сюжетът да отразява финия свят на човешките чувства. Тъй като думите са слаби, за да се опише с тях някакво преживяване, магията на цветовете и играта на формите могат най-точно да докоснат индивида и да отключат форми на съпреживяване. Интересното за методиката на рисуване е, че творческият процес се извършва на подсъзнателно ниво - откритие, което Стефка Балджиева прави за себе си след повече от 10-годишна работа и десетки изложби, без да може да обясни как точно рисува, заставайки пред празното платно. Ценители и почитатели споделят, че картините говорят много повече от една съкровена изповед. Как се получанат тези Всички ние “складираме” спомени Правим го от най-ранното си детство. Повечето от нещата, които са ни се случили обаче, ние не помним. Само, че нашият мозък е отработил импулс, който оставя траен отпечатък за видяното или преживяното. Тази информация остава дълбоко закодирана в нас и работи с позитивен или Каква е ролята на подсъзнателният процес Навярно сте чули, че подсъзнанието работи най-активно нощем, когато спим. Обратно, през Рисуването е път към пречистването на душата Това е начинът да изкажеш себе си. Като да напишеш роман за своя живот. Но не всеки има дар слово, а и думите понякога не са толкова силни, за да опишат една изживяна радост или тъга. Затова чрез рисуването човек освобождава всичко, което му тежи. Методиката на работа е на чисто подсъзнателно ниво. Специалистите го наричат алфа-ниво на работа на мозъка, което е най-продуктивното при творческите процеси във всички области. Не мислиш, какво ще рисуваш, просто се потапяш в емоцията, която се съпреживява отново. Неусетно за КОНТАКТИ: |
Методика на рисуване
откровения върху платното – разказва откривателката на уникалната методика за рисуване на подсъзнателно ниво Стефка Балджиева.
негативен ефект в по-нататъшното ни съществувание. Ако запитате един човек например, кои са най-важните събития в живота му до този момент, той ще се опита да “извади” първо нещо от детството, например случка от детската градина, някоя беля, при която е изял бой от баща си, лудория с приятели и т.н. После евентуално ще си спомни първия учебен ден, случки от училище, първа любов, абитуриентски бал, кандидатстване и прием в университета, нова любов, сватба, раждане на дете, смяна на работата, загуба на близък човек... Тези, така наречени от мен “маркировъчни събития” затварят живота на човека в едни абсолютно логични рамки, с много малки различия между отделните индивиди. Всички тези глобални спомени остават почти за цял живот, някои поизбледняват, но къде отива цялата информация, преминала през мозъка ни през всяка една секунда от живота ни? Защо не помним мига, когато за първи път сме видели слънцето, цветята, първият сняг... Защо не помним болката от падането, когато сме били на 2
годинки? Защо нямаме спомени отпреди т.нар. съзнателна възраст? И защо не помним всичко, което ни се случва, а помним избирателно важните неща? Къде отива “изгубената” информация? Дали се забравя завинаги? Не, категорично казвам аз! До отговора на този въпрос достигнах през годините, в които нарисувах хиляди картини, без да мога да дам логичен отговор за себе си и после пред другите хора, как са се родили творбите без замисъл, а и технологията на рисуване с пръсти... Трябваше да минат толкова много години, през които аз рисувах и рисувах... Всичко се раждаше на един дъх, но не можех да дам обяснение за самата себе си, откъде извира този поток на вдъхновение, та всеки път картините са различни по сюжет и цветова гама? Всичко изживяно от нас, както и постъпките ни, добри или лоши, се запечатват дълбоко в ПОДСЪЗНАНИЕТО. В реалния си живот и в ежедневието ние въобще не си спомняме за това, 
което ни се е случило някога. Може би, защото е било дребно или незначително. Но не знаем, колко грешим! Защото в този мозъчен “склад”, наречен подсъзнание, е закодирана цялата информация на Вселената и на Твореца – “... и създаде Бог човека по свой образ и подобие...”. Добре, като сме сътворени по подобие на най-Висшият Разум, защо сме толкова безсилни, защо мозъкът ни работи с капацитет на ¼ от възможностите, според които сме програмирани? Нали вече съзнателно четем повече, знаем повече, изискваме повече от живота... Отговорът е един: мозъкът ни е “задръстен” от следите, оставени от нашите преживявания и от нашите постъпки. Само подсъзнанието знае това, което е преминало през нас, но за да ви стане по-ясно, ще трябва да обясним
деня то си почива. Затова и сънищата са плод на подсъзнанието. Тогава ние сънуваме небивали неща, попадаме в непознати светове, изживяваме радости и кошмари... Това неусетно се пренася и в ежедневието ни. Ставаме нервни, напрегнати, агресивни. Разболяваме се, страдаме, губиме пари и надежди, прятели и близки. Губиме вярата, че утре може и да сме победители. Неусетно цялото ни общество се разболява. Страшно и безвъзвратно, на фона на лъскавите фасади на сградите и луксозните автомобили пред тях. И само се заблуждаваме, че с придобитите матетериални блага, можеме да бъдеме щастливи... Замисляли ли сте се наистина, какво е щастието? Дали не е свободата, да бъдеш самият себе си? Да можеш да показваш на целия свят, какво мислиш, какво искаш и как ще го постигнеш... Досега нещо все нещо ни е пречело – някакви норми, създадени от обществото, хорското мнение, родителите, децата, 
началниците... А защо да не направиме опит, да управляваме подсъзнанието за градивни и творчески цели например, рисувайки, да се самоусъвършенстваме? Не вярвате, че е възможно? 20-годишният ми опит на творец и 9-годишният период на съществуване на създадената от мен “Школа по нетрадиционна живопис и арттерапия” са явните свидетелства за това, че аз самата успях да променя живота си по начин, по който аз самата мечтаех, а и помогнах на много хора да преоткрият себе си в нови успешни начинания.
всеки и без всякакво усилие, върху платното се раждат образи и сюжети, сякаш някой друг художник рисува пред теб, а ти си само наблюдател. Ръцете ти, нацапани с бои са само инструмент, с които извайваш съвършени форми. Нищо, че нещо в теб крещи, че не можеш да рисуваш. После изпадаш във възторг от собствената си творба. Защото тя е истинска, неподправена с кичозни изпълнения и “майсторски” трикове. Тя е част от твоя живот и аз само те уча, как да постигнеш това. Уча те и на някои ефектни техники, с които на картината се вдъхва живот и тя заиграва пред очите на зрителя. Може да го накара да се засмее, или пък да заплаче. Но нали това е истинскити изкуство – да въздейства на емоциите, да променя към добро... И да лекува наранените ни души. Защото всеки, докоснал се до тайнството на изобразителното изкуство променя изцяло мирогледа си, променя живота си – своят и на любимите хора. Животът не е нито толкова лош, нито толкова прекрасен, колкото ни се иска да бъде, важното е да намерим своето спокойно кътче в него и да се научим да живеем с любов!