Ивановден е един от големите български празници в новогодишния цикъл и е сред 3-те, свързани с участващото действие на водата дни - на 6,7,8 януари. Уникаленият автентичен ритуал, без аналог у нас - „Иванови влачуги“ се празнува от незапомнени времена в павликенското село Караисен на Ивановден. Предава се на поколенията и днес се съхранява от самодейците в селото, които бяха отличен със 7 златни медала преди 35 г. на събора на народното творчество в Копривщица.

„Иванови влачуги“ се празнува на най-голямата чешма в Караисен, където по традицията именници, младоженци, моми и ергени се окъпват за здраве и плодовитост. Ритуалът по изкъпването включва и тези, които предходната година са станали семейства, за да донесе здраве и много деца в Караисен. Има едно дърпане към водата, едно влачене и от там названието „Иванови влачуги“. Празникът включва веселби, смях, хора, ръченици.
Жителите на Караисен вярват, че „Ивановите влачуги“ очистват лошата енергия и гонят злото, носят здраве и берекет на цялото село. Според поверието къпаницата на Ивановден носи в дома на младоженците плодородие и много деца, а момите ще се омъжат:
„Вдига се бъклицата и наричат: Айде, младоженци, да ви се роди момченце, като злато кръстченце на кръста му нафарка, в ръка му медна цафарка, да ходи по тъмни зимници, по кални прагища, като баща си на млади години. Амин! И всички казват: Амин! Да бъде!“.
Най-възрастните отиват рано сутринта на чешмата, подготвят чешмата, приготвили са яденията. След тях отиват зълви, етърви, по-така на средна възраст жени и най-накрая водят младоженците, които последни са сключили брак през предходната година. Има моми, има момци. Първо се къпят младоженците, нарича се за здраве, за много деца, за голям берекет в къщата. Започват след това да се дърпат, да се влачат момите и момците с пожелания и те да сключат брак, и те да имат деца, да бъдат тези деца отмяна на по-възрастните в селскостопанската работа.
Обичаят е характерен само за това село. Не се знае откога датира. Дори възрастните жители не си спомнят началото на празника, вероятно е много стар. Това е местен, традиционен, народен обичай, който от дълги години се пресъздава на живо. През 1986 г. на „Копривщица – 86“ с пресъздаването на този народен обичай самодейците от читалище „Добра надежда“ печелят 7 златни медала.
На трапезата за „Иванови влачуги“ се слага червено вино, погачи, мезета, месни ястия. В Караисен зимата е времето в обредния календар, когато се празнува и се събират сили за усилен труд през годината, а ритуалите са свързани със здравето.
Иванови влачуги се изпълнява на всеки 7 януари в селото от незапомнени времена. На чешмата ритуално се окъпват всички, а накрая се извива хоро.