Пролетта в австрийските градове и селца е свързана с настъпващия християнски празник. По прозорците и в дворовете на къщите се появяват боядисани яйца. Традиционни за цяла Западна Европа са великденските базари. 

Шест великденски базари с 225 щанда и 1 млн. лалета и нарциси приветстват пролетта във Виена. Виена се готви дълго за един от най-светлите християнски празници: първите от базарите бяха открити още на 22 февруари, а останалите четири са отворени от 16-17 март до 2 април, понеделника след Великден, който тази година католиците празнуват на 1 април. Естествено основната стока на тези базари са ръчно боядисаните яйца, но освен това се предлагат произведения на традиционните занаяти, великденски лакомства, има музика и много изненади, които допринасят за доброто настроение. Великденският базар пред двореца "Шьонбрун", който ще бъде открит на 17 март, се счита за най-романтичния виенски базар. На фона на бароковия дворец 60 магазинчета ще предлагат всякакъв вид лакомства и великденски украшения от цяла Австрия. Децата се радват най-много на детската "фабрика" за производство на великденски зайци от марципан, където професионални сладкари с удоволствие им разкриват тайните на занаята си. Малчуганите ще могат да посетят и открития специално за тях детски музей, докато родителите им се наслаждават на джаз концерти на открито.
На базара на старинния площад "Фрайунг" в центъра на града ще се носи ароматът на екологично чисти австрийски козунаци и на великденска шунка. Традиционно там се издига най-високият връх в Европа от 40 000 великденски яйца. На базара на "Калвариенберг" ще има специална детска програма, а възрастните ще могат да се включат в бързи курсове по художествени занаяти и да се научат сами да изработват великденската украса – съобщиха от Ойроком-ПР София, част от мрежата за международни връзки на Община Виена.

Какво хапват австрийците на Великден

Традиционно великденските деликатеси в Австрия са запазени за преди обеда на неделята. Традицията изисква преди обилната късна закуска ястията да се осветят в църквата (повечето австрийци са католици). Освещаването на ястия по време на Великденската служба датира в Австрия от 12-ти век. Гозбите и боядисаните яйца се носят в кошници, покрити с ръчно бродирани кърпи.
На трапезата в този ден не бива да липсват боядисани яйца, сладък великденски хляб, хляб и сол, а така също и т.нар. великденска шунка, която се яде с прясно настърган хрян. За това ястие се сварява пушено, нетлъсто парче свинско месо, което след това може да бъде запечено във фурната в тесто. Великденската закуска завършва със сладък хляб, подобен на нашите козунаци. От същото тесто с мая се приготвят и дребни сладки или се изпича сладкиш във формата на плитка. Произходът на тези австрийски козунаци не е известен със сигурност, но има твърдения, че те са попаднали в австрийската кухня от Словения и Бохемия.
И днес семействата продължават да спазват традицията на великденската закуска, защото се смята, че тя носи здраве и късмет през цялата година. А великденските зайци, които не са описани в учебниците по зоология, носят боядисаните яйца. Както яйцето, така и заекът са символи на плодородието.
Съобщи Тони Титянова
Снимки Michael Grinner, Ostermarkt.co.at, Koalamedia