|
 Иван Силвестриев Милчев е роден на 31.01.1910 г. в село Расово, област Монтана. През 1928 г. завършва педагогическо училище в град Лом. Учителства в родното си село от 1929 до 1931 г. Следва романска филология в Софийския университет от 1932 до 1934 г. През 1941 г. завършва ШЗО. Офицер е в Берковица от 1943 до 1948 г. Участва като командир на батарея във Втората световна война. От 1949 до 1952 г. е редактор на в. “Народна трибуна”. Работи в Държавно военно издателство от 1952 до 1970 г. Завежда редакция “Поезия” в издателство “Български писател”. За пръв път печата през 1930 г. в списание “Угари”.
|
|
продължава>
|
|
|
 Авторът на трилогията „Любов една“ и на стихосбирката „Обичам те... И нищо друго няма“ Пеньо Иванов е роден в град София на 31 януари 1973 г. Основател и председател на Асоциацията за развитие на изкуствата и занаятите-7 (А.Р.И.З.-7), шеф Пеньо Иванов е известен с тематичните си менюта, водещ е на собствени кулинарни предавания и рубрики. Натрупал е професионалния си опит в кухните на престижни български и чуждестранни ресторанти, познава отлично както националните, така и кулинарни традиции и техники на другите народи. Въпреки това казва, че има безброй неизмислени рецепти, а най-важната подправка, която никога не забравя да сложи в ястията, е любовта.
|
|
продължава>
|
|
 Актриса, журналист, кино и тв продуцент
Образование - висше
Музикална академия София - хореография ,
НБУ София- театър и музикално продуцентство.
.Тв журналист и дългогодишен сътрудник на БНТ, RАI , TV La 7, Mediaset, Italia.
.Като киноактриса има в репертоара си повече от 50 игрални филма, сериала и копродукции в България, Италия, Германия, Франция, Сащ с главни и поддържащи роли.
|
|
продължава>
|
|
 Светослав Славов е роден през 1939г. в София. Сменил е различни занимания и професии – инженер-металург, доктор на науките,програмист, преподавател в Алжир, гледач на кучета в Немския център в София, охранител. И най-неочаквано и за самия него – поет. През 2009г. излиза книгата му „Настроения”, която съдържа около 200 стихотворения. Надява се тя да не бъде последна.
|
|
продължава>
|
|
 Има хора, за които е трудно да се говори, защото каквото и да се каже, то няма да обхване тяхната истинска същност. Само думите не са достатъчни, за да се предаде това, което тези хора носят в себе си, да се усети онова необяснимо, необятно, магически реално и нереално нещо, наречено човешка душа. Такива хора казват много, дори когато мълчат само с появата си, с вътрешното излъчване, с блясъка на очите и с цялото достойнство на човешкото си присъствие. Слава Богу, че и днес между нас има такива хора, а и ние имаме сетива да ги забележим. За един такъв човек искам да разкажа. МАРИЯ САХАТЧИЕВА. Фина и крехка, като порцеланова статуетка, с изискани и премерени жестове,
|
|
продължава>
|
|
|
|
|
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 Следваща > Край >>
|
|
Страница 2 от 5 |
