Банер
София Петрова връща към Рим и стоицизма с „Епиктет и човешката свобода“ на издателство „Милениум“

Издателство „Милениум“ отправя ново философско предизвикателство към читателите си. На пазара вече е седемнайсетата книга от поредицата „Философия за всеки“. Авторката София Петрова този път ни връща в Рим и стоицизма с книгата „Епиктет и човешката свобода“.

Eпиктет (ок. 50 – 138 г.) е античен философ стоик, който подобно на Сократ не оставя свои трактати, а използва формата на беседата и диалога, за да предаде на околните възгледите си. Роден като роб, впоследствие помилван и освободен, той прави може би най-задълбочените проникновения за човешката свобода в историята на философската мисъл. Разбиранията му са формирани както под въздействие на платониците, така и от все по-разрастващото се в онова време християнство, чрез което логиката на старите стоици – Зенон, Диоген и Хризип, е надградено чрез идеята за върховното божество. Етиката на Епиктет разграничава доброто и злото, истината и неистината чрез действията на самия човек, който е пряко отговорен както за личното си нещастие, така и за личното си щастие.
През Средновековието учението на Епиктет се е използвало като правилник с наставления за живота на монасите, а редица по-късни световни мислители, сред които Блез Паскал, Монтен, Ницше и Хегел, основават върху него собствените си философски теории.
В „Епиктет и човешката свобода“ са включени 44 кратки истории за мъдреца, с които се обяснява формирането и същината на възгледите му, както и полезни цитати за по-нататъшен размисъл. Ето и някои от тях:
• Ако искаш да бъдеш добър, преди всичко считай себе си за лош.
• Ако искаш да си безпристрастен съдия, гледай делото, а не обвинителя.
• Богат е доволният от себе си.
• Владей страстите си, иначе ще те владеят те.
• Завистта е враг на щастливите.
• Има само един път към щастието: да престанеш да се безпокоиш за нещата, които не са подвластни на волята ти.
• Истински борец е този, който се бори именно със своите порочни помисли.
• Истинското добро се заключава в правилните понятия и добрите желания. Истинското зло – в неправилните понятия и порочните желания.
• Не е важно какво ти се случва, а как реагираш на него.
• Обстоятелствата не правят човека, те само разкриват истинската му същност.
• Поддаващият се на някакъв порок има склонност да порицава другите.
• Свобода значи да искаш нещата да стават не така, както желаеш, а както е справедливо да стават.
• Умният се бори със страстта, а глупавият й става роб.
• Хората биват мъчени не от вещите, от представите за тях.

Съобщи Тони Титянова