Дунав, който навлиза най-навътре в пределите на България при Свищов (25º и 21‘ източна дължина и 43º и 37‘ северна ширина), сякаш бележи градът да бъде първи за много начинания. Животът тук кипи от древността, като в местността Писаните камъни са намерени кремъчни оръдия и артефакти от 120 000 г. Руини, некрополи, сечива от неолита, бронзовата, халдщадската и латенската епоха (7000-100 г. пр.н.е.) сочат, че Дунав е бил пристан на различни народи, култури, цивилизации, като най-трайно присъствие са оставили траките и укрепеният римски лимес, предшественикът на Свищов – град Нове.
През 48 г. Осми Августовски легион, преименуван от Веспасиан на Първи Италийски легион (най-верният легион на императора) слага началото на античния град Нове (I-VI в. ). Стратегически център в Римската империя Civitas Novae (3 км от Свищов) е основан с Decretum Terris от император Веспасиан на 26 октомври 69 г. Превземан е от авари, готи и др., а след смъртта на Атила през 453 г., готите стават основна сила на Балканите и Теодорих Велики се установява в Нове през 483 г. и го избира за основен град и столица на остроготите.
Разположен в най-южната точка на река Дунав (на 2850 км) Свищов е най-вдаденото навътре в територията на България дунавско пристанище, превърнало града в значимо търговско пристанище и център на стопанския живот през XVIII в. и XIX в. Оттук за Европа минава износът на цяла Северна България, Тракия и Македония, като през 1878 свищовското пристанище е на първо място по износ в търговията на АвстроУнгария и на второ по внос (след Русе).Тогава през 1839 г. жителите на Свищов били над 22 000, въпреки австро-турските и руско-турските войни, които водят до опожаряването и разоряването на града. И днес при преброяването от 2021 г. Свищов наброява почти толкова жители - 22 971, въпреки че стратегическото му положение и исторически и културни дадености предразполагат към много по-активно стопанско, култерно и туристическо развитие. За разлика от други български градове по Дунав, той е привлекателен за младите хора и като крупен образователен център, на което се дължи неговият просперитет.
Изписван с различни имена - Sistov, Chistov, Schistab, Schwisctow, Sistof, Sistove, Sistow, Субест кастро, Зищова, Зистивие, Свищов и районът са населени от палеолита. Има праисторически селища от средния неолит, а през бронзовата епоха земите са населени от траките. След разрушаването на Нове населението се заселвало в крепостта Калето, което поставя началото на сегашния Свищов, който съществува непрестанно през Първата и Втората българска държава и е важна крепост на „Шишмановата земя“.
Зибестова е областен център при цар Иван Шишман
Днешното име на Свищов е свързано с договора, подписан в Sistova (Систова) на 4 август 1791 г., слагащ край на Австро-турската война. В Османската империя градът се нарича Ziştovi и Zigit. Румънското название е Şiştova. Етимологията е неясна. Пътешественикът Евлия Челеби съобщава, че влашкият атаман Свищов построил крепостта, за да се противопостави на султан Мурад. През 1595 г. Свищов е завладян от влашкия княз Михаил Витязул, а по-късно от Дракула – воеводата Цепеш през 1461 г. и завоевателя Баязид. На 16 октомври 1444 г. кръстоносната армия на Владислав III Ягело и Янош Хуняди завладява Свищов. С града е свързан отцепилият се от империята Осман Пазвантоглу през 1797 г.
През различните войни градът е унищожаван. В 1810 г. руският генерал Н. Каменски заповядва опожаряването на Свищов – „Сжечь город, разрушить до основание укрепления и взровать цитадель“, а крепостта е доразрушена от руснаците след Кримската война. Ал. Ланжерон разказва за заповедта на Каменски към ген. Емануил Сен-При:„Сен При много би искал да бъде освободен от изпълнението на тази варварска и напълно безполезна заповед… Бедните обитатели, които бяха посрещнали нашите войски и ги бяха хранили, имаха само няколко часа, за да пренесат някои свои вещи от другата страна на Дунав, в Зимнич, и загубиха всички неща, които изгоряха заедно с града. Тези нещастници бяха абсолютно разорени. Те построиха град при Зимнич, който нарекоха Нов Свищов.“ През 1810 г. Дунав замръзва и това позволява на населението да се върне в Свищов. В 1811 г. са възстановени 15 къщи и постепенно градът става един от най-многолюдните по Дунав.
Свързваме Свищов с писателя Алеко Константинов, който е роден тук на 1 януари 1863 г., а неговата къща, превърната в музей, заема 12 място в „100 Национални туристически обекта“. Но
Свищов е под №1 по много показатели в родната история
В него е построено първо светско училище, първа детска градина, първо читалище, първо професионално училище, първи издания на учебнопедагогическа литература, първа печатница, създаден е първи многогласен хор и др.
Дунав има съществена роля за стопанското развитие на Свищов и процъфтяването му като културен център на българщината. Това е първият свободен град - на 27 юни 1877 г. руската армия преминава Дунав при Свищов (при устието на Текир дере). Градът става губерния с първи губернатор Найден Геров и вицегубернатор Драган Цанков. В Свищов се заражда първото гражданско управление в църквата „Св. Преображение“ на 16 юли 1877 г. Градската управа се помещава в дома на Иваница Хаджиконстантинов - бащата на Алеко Константинов. Самият Алеко Константинов става писар, а Иван Вазов - редактор. Докато войната е в разгара си, Свищов има административна система, установено е общинско управление.
Свищов днес определяме като „студентски град“ и е най-младият в България
Тук учат и живеят хилядите студенти. Корените на това явление откриеме във Възраждането. Градът е значим духовен център, свързан с плеяда будни българи. През 1815 г Васкидович създава в Свищов първото българско светско училище. През 1831 г. Христаки Павлович учредява първо българско училище. Първото българско народно читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ е учредено на 30 януари 1856 г. от Е. Васкидович, Г. Владикин, Хр. Филчов и Димитър Начович като „читалище с музеум“. То се намира в малък салон, където на 1 февруари 1870 г. е изнесено Първото театрално представление. В Свищов за първи път се заражда и хоровото изкуство – Янко Мустаков образува певчески хор в църквата „Св. Преображение“.
В Свищов е създадено първото Висше търговско училище. През 1883 г. Димитър Ценов прави дарение - второто по значимост след това на Евлоги и Христо Георгиеви (6 млн. златни лв.). Дава цялото си състояние от 56,5 млн. златни лева за построяване на висша търговка академия. В същата година в Свищов се основава първата детска градина - забавачница „Детска мъдрост“, от Никола Живков, автор на българския национален химн в миналото „Шуми Марица“.
В Свищов Г. С. Раковски основава Тайното общество през 1853 г., а в устава е залегнала идеята знамето на освободена България да е с 3 цвята – бяло, зелено и червено.
Свищов е бил и сега е пръв в редица неща. Той е единственият български град, удостоен с европейска диплома - на 27 септември 2001 г. в Страсбург от генералния секретар на Съвета на Европа Валтер Швимер, за принос към европейския процес.
Забележителности в Свищов са много, като шедьовърът на Колю Фичето – църквата „Света Троица“, която е сред най-ярките образци на църковната архитектура на българското Възраждане. Но безспорно най-значима и свързана със 127г. от създаване на организираното туристическо движение в България е Къща музей „Алеко Константинов“ (има печат на БТС), входът е 4 лв., за деца, студенти и пенсионери - 2.00 лв. с включена беседа.
През 1911 г. възниква идеята за откриване на археологически музей в града и превръщане на дома на Ал. Константинов в къща музей. В 1919 г. е създаден Инициативен комитет и се търси помощ из цяла България. В начинанието се включва и Свищовската дружба в София. Благодарение на директора на Народния етнографски музей - Ст. Л. Костов стартира събирането на фонд за бъдещия музей в Свищов. В работата се включва и Ев. Петева - Филова, съпруга на проф. Богдан Филов. Така Софийският музей става кръстник на Свищовския, като освен вещи, свързани с живота на Щастливеца, се събират етнографски предмети. Музеят се оформя с три раздела – „Алеко Константинов”, Етнографски и Археологически. На 15.05.1926 г. е открит музеят на Алеко Константинов – родоначалникът на туристическото движение в България. И този път Свищов е сред първите в България. Наред с тези в София, Пловдив и Варна, той е от малкото държавни музеи в страната до 1944 г.
Текстът е разработен по проект „Градски бранд Дунав+: Изграждане на регионална и местна устойчивост чрез валоризация на културното наследство по река Дунав, финансиран по програма за транснационално сътрудничество „Дунав 2014-2020“. Проектът е съфинансиран от фондовете на Европейския съюз (ЕФРР и ИПП) и Националния фонд на Република България.
Антоанета ТИТЯНОВА
    
|