Окопното изкуство (от англ. trench art) е световно явление, свързано с творчески прояви на войници при изработването на предмети от отпадъците на войната. В условията на Първата световна война, определяна като „окопна“ и „позиционна“, са създадени множество артефакти, които свидетелстват за места и дати на военни сражения, модели на военна пропаганда, героични събития, лични емоции. Голяма част от тях попадат в музейни и частни колекции още в периода на войната и са представени като част от нейната култура.

Интересът към артефактите като съвкупност и свидетелство за явление, свързано с глобалната тема за военен конфликт, както и с темите за изолацията, травмата, личното преживяване и творческата потенция, се поражда в периода на 80-те г. на ХХ в. в Европа. Години по-късно темата се превръща и в обект на научен интерес, а явлението получава своето заслужено внимание в множество научни текстове, които описват и категоризират самите артефакти, техните автори, собственици, материалите, от които са изработени, посланията, които отправят, както и техния устойчив социален живот като знаци на паметта.
Българският модел на това явление представя специфики, характерни за динамиката на следосвобожденското обществено и културно развитие. В контекста на двете Балкански войни и паметта за загиналите в тях, българското окопно изкуство приема облика на мащабна благотворителна акция за подпомагане семействата на загиналите и отбелязване паметта за бойните другари. Влиянието на европейското явление определя предпочитанията на войниците към форми, характерни за модерността, белязала общественото развитие в края на XIX и началото на ХХ век.

Секция „Антропология на народните изкуства и визуалните форми“ при ИЕФЕМ – БАН провежда семинар „Народни изкуства и културно наследство – интерпретации и предизвикателства“ на 26 февруари 2026 г. от 11 ч. в зала Зимна градина на ул. Московска 6а на лекция на тема: „Окопното изкуство – прояви и преоткриване“, с лектор Десислава Тихолова.