Банер
От римската крепост Валериана до Долни Вадим

Долни Вадин е малко крайдунавско село, което на пръв поглед с нищо не се различава от останалите в региона – с намаляващо население и сякаш застинало в делничния си живот. Кой може да предположи, че тук преди 2 000 години император Траян построява Римския път по дължината на Дунавски лимес (на дясната страна на Долен Дунав в българската страна), който се наричал Дунавски път. Свързвал станции, кастели и крепости до Дунавската делта и по Вия Иструм биват построени римски военни лагери, малки гарнизони, наблюдателни кули и цивилни селища за ветерани и бивши легионери.

За наша радост България е с най-много римски крепости по Дунав, останали от Римската империя – над 80, но доста от тях тънат в бурени, забвение и са потопени във водите. През древността долната част на река Дунав се наричала Виа Иструм (Via Istrum) и това е римският път на Северния Балкански полуостров, свързващ Запада с Изтока. Следвайки първите римски гарнизони, построени през 1 век - Августе (с.Хърлец), Вариана (с. Лесковец), Алмус (до Лом), Регианум ( до Козлодуй) стигаме до древна Валериана (Valeriana) - близо до село Долни Вадин, който отстои на 30 км от град Оряхово. Мнозина се снимат до огромна скала до брега, която е част от древната крепостна стена, за която граф Луиджи Марсили, минал оттук в края на XVII в., пише: „Тук до реката могат да се видят значителни останки от зидария, от която най-големият къс е навлязъл няколко стъпки във водата и има вид на паваж, направен от огромни дялани камъни.“ Описаното е северната стена на крепостта, подмита в основата си от Дунав, която изцяло е в реката. И сега е там.
В развалините на Валериана са намерени доста артефакти от римската епоха - бронзова статуйка на богинята Венера, мраморна оброчна плоча с релефно изображение на бог Митра, плоча, изобразяваща борба между бик и куче и др. Открити са две големи съкровища от римски сребърни републикански монети, сечени през II и I век пр.н.е., показващи, че е имало тракийско селище с богати хора. Навярно при похода на римския пълководец Марк Лициний Крас в 28 г. пр. Хр. срещу племената бастарни, монетите са заровени в земята. Другото съкровище с римски бронзови монети от IV в. е свързано с втория поход на готите. В днешния българо-румънски участък на Дунав е имало 4 моста и единият от тях е бил в района на селата Горни и Долни Вадин. Днес никой не знае къде е бил, но затова пък можете да станете свидетели на интересни ритуали от древността, които се съхраняват и изпълняват и до днес.
Но не римският път, започващ от Новиодунум ад Иструм, минаващ през Доросторум (Силистра), Нове (Свищов), Улпия Ескус, Рациария (с. Арчар), ме довежда до римския кастел Валериана и оряховското село Долни Вадин. Разгара на лятото е. Присъствам на селски празник, на който жените са запретнали ръкави и честват стария български обичай за измолване на дъжд - Герман. Ритуалът се изпълнява при продължително засушаване, но в Долни Вадин го правят традиционно на оброчния камък на Пророк Илия. Целта е да предадат на младите традициите, като изпълняват и друг обичай – Пеперуда, в който участват девойки, дошли при бабите си през ваканцията. Повикан е свещеник, който да опее половинметровия Герман. Антропоморфната мъжка фигура е с ръцете, кръстосани на гърдите, с очи, вежди, уста и … с ясно изразен огромен фалос (задължителна характерна особеност). В други региони наричат Герман Гечо (Тетевенско), Драганчо (Разградско) и Кабаиван (Северна Добруджа). След църковната церемония Герман повежда тържествена погребална процесия и е отнасен на дунавския бряг, където го пускат по течението, покрит целият в цветя. В други региони фигурата се полага в ковчег, който жените оплакват като мъртвец или се погребва на кръстопът. Вярва се, че „починалият“ от сушата Герман, спира безводието и носи дъжд и плодородие.
Участващите в ритуала „Пеперуда“ момичета от с. Долен Воден хвърлят в Дунав венчетата си, изработени от върбови клонки. Те избират 10-12-годишно момиче за „пеперуда“ и го покриват със зеленина. Слагат зелен венец на главата му, добавят невестинско було, за да олицетворява невестата на божеството на дъжда. Групата обикаля извори, кладенци, къщите, където ги посрещат с котле с вода и обливат пеперудата. Накрая хвърлят зеленината в реката.
Празникът завършва с песни и танци, с отрупани с храна трапези в горичката до селото. Така благодарение на традициите се съживява историята на Долни Вадин, за който можем да прочетем в сборника "От Искър до Огоста". До 1900 г. е имало само Стар Вадин или Вадин. В османските регистри (1617,1632 г.) селището е описано като Остовадин, което значи че е заварено с това име. Крайдунавските села имат тежка съдба и често са обезлюдявани. Местните се спасявали във Влашко и се завръщали в мирни дни. Хаджи Калфа в своя пътепис от XVII в. сочи, че Оряховският край представлява същинска пустиня. Всъщност името Вадин е старо и произхожда от изчезналото лично име Вадин (образувано от Вадо и –ин, подобно на Ваклин) и е съкращение от Вадомир, означаващо „да бъде прочут обвинител, да укорява и съди“.
Село Вадин се споменава и в един план на р. Дунав от Земун до устието ѝ, съставен от 1779 г. до 1782 г. и в пътепис от 1832 г., когато имало 39 уземни къщи, в които живеели 150 жители. Именно тогава, по време на руско-турската война от 1828 г., от Вадин избягали 56 семейства и потърсили убежище в Румъния. Бежанците отправили молба до румънското правителство 1830 г. да им разреши официално да се заселят във Влашко. По-късно се върнали и къщите нарастват до 80 в 1860 г., но стръмният бряг не позволява на селото да се разшири. Така се образува нов квартал, наречен Горни Вадин, но много от имената на местностите и на родовете се повтарят.
Още в 1855 г. се открива българско училище и обучението по килийната метода се води от поп Марин Попов. В 1865 г. учителят Иван Генов въвежда взаимоучителната метода, а през 1889 г. училището се мести в ново здание. В селото има читалище „Съзнание – 1927“. Сред инициативите му е "Село назаем" -доброволци посещават селото лятото и помагат на възрастните.
След Освобождението в с. Долни Вадин се заселва Ботевият четник Младен Павлов Калинов – Козлодуйското даскалче. Неговата къща е близо до развалините на римския кастел и днес е етнографски музей. Виждаме, че мъжете се обличали с беневреци, антерии и кожуси, а жените с дълги шарени ризи, сукмани и вълненици с престилки. Селяните се занимавали с рибарство, видно от малък музей на риболова.
Църквата „Свети Георги“, построена в 1883 г., е действаща и е изографисана от дебърския майстор Велко Илиев. Разрушена от земетресението през 1977 г. , тя е възстановена с дарения и е осветена 2007 г. Атракция в Долни Вадим е огромният надпис Hollyvadin, който се вижда от корабите в Дунав и е място за снимки за спомен.
Текстът е разработен по проект „Градски бранд Дунав+: Изграждане на регионална и местна устойчивост чрез валоризация на културното наследство по река Дунав, финансиран по програма за транснационално сътрудничество „Дунав 2014-2020“. Проектът е съфинансиран от фондовете на Европейския съюз (ЕФРР и ИПП) и Националния фонд на Република България.
Текст и снимки Антоанета Титянова