Първи март е древен български празник, с тази дата се свързва началото на пролетно-летния сезон. Обичаите на този ден са свързани със стопанката на къщата и съживяването на природата след тежката зима. Според етнографските изследвания, първите мартеници, предназначени за окичване на хората и на добитъка, са били изработвани само от червен конец и са играели ролята на амулети. По-късно към червения конец започва да се усуква и бял.
Носенето на мартеницата има магическа сила. Според преданието, мартеницата носи здраве, щастие и дълголетие. Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана "лошотия", която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания първи март бележи началото на пролетта.
|
продължава>
|
|
Задушницата преди Великия пост е една от трите Големи Задушници, които православните християни отбелязват всяка година.Тази година тя е на 2-ри март.
|
продължава>
|
3 март е национален празник и честваме Освобождението на България от Турско робство. Тази година се навършват 138 години от Великото събитие. С подписването на Санстефанския мирен договор през 1878 г. България прави първите си стъпки като самостоятелна, суверенна държава.
|
продължава>
|
Тази година на 18 юни е Черешова задушница. В традиционния български календар съботата е отредена за Ден на мъртвите. Рано сутрин жените отивали на гробището, раздавали варено жито и хляб за „Бог да прости“ душите на починалите им близки.
|
продължава>
|
С Гергьовден започва лятната половина на стопанската година. Празникът е познат с изключително богатата му обредност.
Свети Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието, покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.
В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса. Народното вярване повелява, че по това време на годината всичко е „повито с блага роса“.
|
продължава>
|
|
|
|
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>
|
Страница 7 от 23 |