С Гергьовден започва лятната половина на стопанската година. Празникът е познат с изключително богатата му обредност.
Свети Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието, покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.
В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса. Народното вярване повелява, че по това време на годината всичко е „повито с блага роса“. 

 На 6 май започва да се чества, денят на храбростта,в Българската армия още с нейното създаване. С указ № 1 от първи януари 1880 г. княз Александър Батемберг учредява военния орден „За храброст“ - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ № 5 от девети януари същата година се постановява честването на празника.

 На 24 април празнуваме Възкресение Христово. Великден, или още както го наричат Пасха (от староеврейски - означаващ „преминаване"), е празник, който води началото си още от древността - скитащите номадски, семитски и тракийски племена го празнували, радвайки се на пролетта, на събуждането на природата и живота. С възникване на християнството той се свързва с възкръсването на Исус Христос и затова отначало празникът на евреи и християни съвпадал по време. Но през 325 г. на Никейския събор е взето решение Великден да се празнува на първата неделя след пролетното пълнолуние. Затова и досега празникът няма определена дата в календара. 

 Великден - един от най-големите и най-важните православни празници. На този ден Господ Бог Иисус Христос е възкръснал от мъртвите. Празникът е свързан по време с първото пълнолуние след пролетното слънцестоене, и така всяка година Великден се пада на различни дати. Подготовката за празника продължава през цялото време на предишната Страстна седмица. Обикновено рано сутринта на Велики четвъртък, във всеки дом боядисват яйца,