На 1 февруари православната църква чества деня на Св. мъченик Трифон. На 1 февруари българската православна църква почита днес паметта на Свети мъченик Трифон. Той е роден около 225 г. в село Комсада, в областта Фригия, Мала Азия, в семейството на праведници, които отрано разпалват в него любов и преданост към Бога. Трудът им не отива напразно. Още от дете по негова молба Бог върши чудеса. Живее праведно и загива мъченически заради вярата си в Исус Христос.

По време на гоненията срещу християните, когато римският императорски престол е зает от Траян Деций (249 - 251 г.), Трифон е арестуван, подложен на мъчения и обезглавен.
В народната традиция Трифоновден е включен в цикъла от три последователни дни, наречени Трифунци - 1, 2 и 3 февруари.
В народните вярвания Св. Трифон е патрон на лозята, лозарите, винарите и кръчмарите. В една от многото легенди за него, светецът е описан като лозар, който сам си отрязал носа с косера, докато зарязвал лозето. Затова Трифоновден е наричан още Зарезан. На този ден се изпълняват обреди за плодородие на лозята през годината.
Още при изгрев слънце мъжете лозари се събират и отиват на лозята си, носейки със себе си вино, кокошка, баника, пита. Задължително групата е придружавана от гайдар. Групата си избира цар и той я води в лозето, където се избира пръчка и се подрязва лозето, след което лозите се поръсват със светена вода, взета от църквата и се поливат с вино. От отрязаните пръчки пък се свиват венци, с които се кичат калпаците. След ритуалното зарязване на лозята всички се събират на обща трапеза.
В народната митология битува поверие, че Трифоновден е лош ден и затова на него жените не похващат никаква работа. Табу на този ден е да се докосват остри предмети - нож, ножица, игла, куки и други. Вярва се, че ако жена се нарани с остър предмет на този ден, ще се роди недъгаво дете или сакат добитък.
Трифоновден се почита още и като празник на мишките - "Мишкини празници". За да прогонят животинките от домовете си, жените режат опашките на малките вредители, удрят ги три пъти на прага и три пъти на дръвника.
Денят на Свети мъченик Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14 февруари, като Ден на лозаря. През 1968 г. след въвеждане на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват. Свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари.
Обредната трапеза включва прясна пита, пълнена кокошка, печена луканка, омлет, тутманик.
Именици са Трифон и Трифонка. Името означава "обичащ веселието и удовоствието".