Православната църква почита на 17 януари паметта на Преподобния Антоний Велики, празникът е наричан от народа Антоновден. В житието му е написано, че прекарва 20 години при пълно усамотение в постройка в пустинята. През това време при него идват болни и страдащи хора, с които беседват в в продължение на часове. На 104 години побеждава привържениците на арианското учение в открит деспут. Успехът му е наречен тържество на християнството. Умира на следващата година. Мощите му са пренесени във Виена.

В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. Честването е свързано с народната представа за Свети Антоний като покровител на чумата и всички болести изобщо.

Празникът е познат и като Лелинден - кодово име за означаване на болестта - леля - чумата, шарката. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка".
Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез или мед, се раздават на близки и съседи за здраве. Задължително едно парче от питката се оставя на тавана и се нарича за „лелята" - чумата, болята.
В народните представи Свети Антоний и Свети Атанас са тясно свързани - счита се, че са двама братя близнаци, които изобретили ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти.
В някои райони на страната празниците им се означават с общото название сладки и медени.
В Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия Атанасовден тръгват по хората.
Името Антон произхожда от гръцката дума „анто", което значи цвете. Според някои автори името Антон е добило популярност, благодарение на древноримското име Антоний, което пък означава „влизащ в бой". Антон е старо римско родово име и означава "безценен, неоценим, който няма цена".
Именници са Антон, Антония, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Донка Тончо, Тонка, Тони.
На 18 януари църквата почита паметта на Атанасий Велики. На този ден празнуват всички, които носят името Атанас, Атанаска, Начо, Таньо, Тинка. В превод от гръцки "Атанас" означава "безсмъртен".
"Дойде ли Атанасовден, идва и пролетта" - казват българите. Църквата почита свети Атанасий и Кирил Александрийски, но в народните вярвания Св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!". Затова и празникът е известен и като Среди зима.

На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.