На 1 януари имен ден празнуват: Васил, Василкa, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeлa.

На тази дата църквата чества християнския философ св. Василий Велики (ок. 330-379). Като епископ на Кесария Кападокийска воюва срещу арианската ерес и налага принципите на ортодоксалното християнство в източните територии на Римската империя. Василий Велики прокарва идеята за активното милосърдие и добротворство, като израз Христовия закон за любовта и прошката. Организира първия благотворителен монашески център в Кесария и безвъзмездно помага на болни и страдащи.
Приживе Василий е наречен от съвременниците си “Велик”.

На погребението му се стича цяла Кесария. Оплакват го вярващи и неверници. Църквата го канонизира за светец. На 1 януари се чете Василиева света литургия, която се изпълнява 10 пъти през годината.
В българските традиции Васильовден е познат още като Василица, Сурваки, Сурва, Суроздру. Зимният празник се отличава с богата обредност. На трапезата се приготвят блажни ястия - свинско месо, пуйка, баница с късмети или пита с пара, в която се слагат дрянови клончета, наречени на домашните животни, здравето, къщата, богатството. Поднася се торта с мед, жито, орехи, ошав.
Празничната трапеза задължително се прикадява с тамян, който свещава блюдата и предпазва къщата от уроки и зли орисници. Първият залък от погачата момите и ергените слагат под възглавницата, вярвайки, че ще сънуват бъдещия си съпруг (а). Около огъня се гадае за сполуки през Новата година.
Преди разсъмване започва обичаят сурвакане, известен в цялата страна. Сурвакарите са деца, които събрани на групички, обхождат домовете на близки и съседи. Сурвакат с украсена дрянова пръчка – сурвачка, всеки член от семейството, и честитят:
“Сурва, сурва година, весела година,
голям клас на нива, червена ябълка в градина,
жълт мамул на леса, голям грозд на лоза.
Пълна къща с коприна, живо-здраво до година,
до година, до амина.