Успение Богородично, или Голяма Богородица, е един от най-големите религиозни и най-почитаните празници в българската народна традиция. Празникът бележи края на важен земеделски цикъл, свързва се със здравето и плодородието, а обичаите около него са насочени и към закрилата на децата и семейството.

„Както се казва в народната традиция, Успението е половин Великден“, разказва пред БГНЕС доц. Мила Маева. По думите ѝ в народната традиция празникът се нарича Голяма Богородица, за да се разграничи от Малка Богородица, която се отбелязва на 8 септември.
В религиозната традиция празникът е свързан със смъртта на Божията Майка. Три дни преди да почине, тя се среща с архангел Гавриил, който ѝ съобщава, че ще умре след три дни. Едно от последните ѝ желания е да се срещне с апостолите, които се събират около нея. След смъртта ѝ Богородица е погребана в пещера, а когато апостол Тома, който не е присъствал на срещата, отваря гроба, се оказва, че тялото ѝ не е там.
„В народната традиция всичко това е свързано с много ритуали, с много празнични и ритуални действия“, посочва доц. Маева.
По думите ѝ един от най-важните пластове в обичаите е свързан с възприемането на Богородица като майка и закрилница.
„Богородица се възприема като майка и като закрилница, майка, която закриля децата. Затова всички обредни действия са насочени към здравето на децата, към здравето на семейството, към фертилността и раждането“, обяснява тя.
На този ден жените носят в църквата обредни хлябове, плодове и дарове за Богородица. Според традицията жените не трябва да работят, а тези, които искат да забременеят, не трябва да шият и да тъкат до Малка Богородица.
Друг важен пласт в празника е свързан с плодородието. Доц. Маева отбелязва, че според традиционния календар до Голяма Богородица трябва да е приключила вършитбата.
„След това се меле новото жито, правят се хлябове, които се раздават на този ден в църквата“, казва тя. С празника е свързано и поверие, според което „до Голяма Богородица сламата става на жито, а след Голяма Богородица житото става на слама“.
Празникът маркира края на определен земеделски цикъл и затова в църквата се носят плодове – грозде, дини, както и ритуални хлябове.
Третият важен елемент е общностното събиране. Много църкви и манастири са посветени на Успението на Светата Богородица и именно там се събират семейства и роднини, правят се курбани за здраве и се отбелязва празникът.
„Когато говорим за празниците, за традиционните български празници, трябва да имаме предвид, че често пъти традициите се променят, някои се забравят, въвеждат се нови елементи, но в крайна сметка традицията е това, което хората все още пазят и практикуват“, подчертава доц. Маева.
Тя отбелязва и регионалните различия в начина, по който се празнува Голяма Богородица. В някои райони ритуалната храна е свързана с пилешка каша, а на други места се носят грозде и дини. Навсякъде обаче се правят ритуални хлябове, които се носят в църквата, както и храна, която се раздава за здравето на децата, семейството, близки и познати.

„Неслучайно Богородица се отбелязва с такава почит сред българите. Неслучайно толкова много църкви и манастири носят нейното име и, може би, най-важното е, че на този празник се среща сакралният образ с образа на майката закрилница“, казва доц. Маева.
Според нея именно това обяснява защо Успение Богородично е един от най-обичаните и почитани празници в българската традиция.
Днес обаче празничният комплекс постепенно се променя. „До голяма степен се празнуват преди всичко имените дни на всички, които носят името на Дева Мария“, посочва доц. Маева.
По думите ѝ все повече празнуването се измества от общността към семейството. Макар в някои райони все още да се правят курбани за здраве, се наблюдава „едно свиване на празничния комплекс в рамките на семейството“. І БГНЕС

Цялото интервю можете да чуете тук