Първият ден на септември е посветен на Св. Симеон Стълпник. У народа се нарича „Симеоновден“, „Свети Симеон“ или „Нова година“, защото празникът се явява като втора нова година в народния календар - има едно календарно начало. Стопанската година привършва с прибиране на плодовете от лятото и започва със засяване на новите посеви през есента. Следователно идеята за нова година в началото на есента е само стопанска.

Целият празничен смисъл на Св. Симеон има земеделски характер. Най-често на този ден всеки земеделец хвърля по един тържествен и обреден начин първото семе в земята. Това първо засяване става с много, макар и дребни изисквания.
На Св. Симеон рано сутринта орачът, пременен в чисти дрехи, накичен с цвете, занася семето в черквата, за да му прочете молитва свещеникът. Преди да тръгне с натоварената кола, орачът се прекръства и казва: „Хайде, Боже, помози! И догодина със здраве! Да се роди и на трън и под трън!“
„Накичени са и воловете (или конете), накичено е и ралото, и плугът. Китките са вързани с червен конец. Стопанката е изпекла прясна питка от чисто брашно и още топла я дава на орача. „На много места заколват кокошка за орача и обварена му я слагат в торбата. Но преди да тръгне да излиза, пред колата и пред него бива поставена жарава, през която трябва да минат“ („Българските празнични обичаи“, Христо Вакарелски).
На някои места само колата бива обграждана с жарава. Това става с мисълта да бъде житото „чисто като жарта“ или „да мине през огъня, та да е чисто“.
На нивата, след молитва и благословия, орачът пристъпва към засяване, но най-напред „семето понегде бива прекарвано през дупката на теслата, да е пълно и тежко. А когато орачът седне да се храни, той дава част от питата на воловете. Понегде преди да разломи питата той я търкулва из браздата – „да се роди“. Костите от кокошката биват заравяни в нивата – „курбан на нивата“.
В Ломско заколват кокошката над шиника с жито, та кръвта да изтече в житото. Това кърваво жито се засява „за берекет“.
В този ден навсякъде не се изнася нищо от къщата да се дава в заем, защото плодородието ще бяга от тази къща. Не се слага черен съд на огъня, защото чернилка ще хваща по житото.
За да бъде житото едро и хубаво или гъсто, в чувала със семето на този ден се слагат чесън, дренки, орехи, лешници, четки и др. Заради чистотата на плодородието се слагат сребърни предмети: гривни, пръстени, пафти и т.н.
Безспорно почти всички обичаи на този ден имат изключително магичен характер: чистотата предизвиква чисто, неръждивото – отново чисто, едрото – едро, гъстото – гъстотата на стръковете, черното – чернилка; огънят изгаря лошото и предизвиква очистване, чистота; червенината – отгонва; питата – хлебност. „Само употребата на кокошка ще да е остатък от разрушени по-стари митологични вярвания. (Войнишка библиотека, кн. 18)
На 1 септември православната църква отбелязва християнския празник Симеоновден - в чест на Св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта. С празника се полага началото на църковната Нова година. Симеон Стъпник е известен още като „Симеон орач“ и „Симеон брульо“, когато започва земеделската нова година, есенната оран и сеитба, събирането на орехи.