На 27 октомври църквата празнува деня на Св. мъченик Нестор. Имен ден имат всички, носещи това име. Иначе денят е известен в народния календар и като Мишинден, Поганшляк, Мишляци, Пуганци.

Народният празник с езически произход в чест на мишките, известен в цялата страна. В Родопите и Странджа, Мишите празници са през първите три дни от февруари, а българите от Беломорска Тракия ги празнуват от Коледа до Богоявление. Обредността на Мишите празници се определя от езически поверия за мишката като въплъщение на демонична хтонична сила. Включва трудови забрани и магически действия, изпълнявани предимно от жените. Най-вече е забранено да се говори за мишки. За предпазване от мишки се извършват и съблюдават строго редица обреди и забрани, най-вече е забранено да се говори за мишки от жените. Най-старата жена замазва с тор или кал огнището или пода на зимника, като изрича заклинания. Жените не трябва да използуват остри предмети ¬ да режат с нож или с ножица, да плетат с куки и шият с игли, да месят хляб, за да не косят мишките дрехите и посевите с острите си зъби. В някои райони правят Мишкина сватба, като с този символичен магически акт се цели да се премахне опасността от вредните гризачи. Улавят мъжка и женска мишка и ги приготвят като младоженци. Поставят ги в кошница, дървена гаванка или кратуна, завързани една за друга с въженце. Под съпровода на сватбарска музика ги извеждат извън землището. В гората мишките се пускат на свобода (или се хвърлят в реката да се удавят), като се вярва, че след тях ще тръгнат всички домашни и полски мишки. После се нарежда тържествена общоселска трапеза.
Според нар. легенда мишките излезли от корема на един езичник, когото Свети Нестор успял да победи при една битка, а друго предание разказва, че всички гадини ¬ мишки, змии и къртици, излезли от тялото на дявола, който се пръснал, след като помирисал тамян.