Банер

 Новата книга на  Станка Ангелова - астролог на сайта „България без граници”  - цена 6 лв., поръчка на тел. 0888262195.

 

Голяма Богородица помага на бездетните

На 15 август празнуваме Успение на Пресвета Богородица. Това е най-значимият от християнските празници, посветени на Божията майка – Голяма Богородица. Успение (заспиване) на пресвета Богородица е един от 12-те велики християнски празници, чествани и от православни, и от католици. Той е третият по значимост в християнския свят след Коледа и Великден. Празникът е познат още като Успение Богородично и отбелязва вечното заспиване, смъртта на Богородица. Според Светото писание това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Тя е покровителна на майчинството, застъпница пред Бога на нашите волни и неволни прегрешения, пазителка на семейното огнище.

Три дни преди смъртта архангел Гавраил ù съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при Себе Си в своето Царство, за да царува вечно с Него. Последното ù желание е да види светите апостоли заедно.
По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома ù в Иерусалим. Три дни след това сам Исус Христос, в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък.
Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред Светицата и закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ù. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.
В памет на явяването на Пресвета Богородица пред апостолите, Православната църква определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави "въздигане на хляба". На празника се правят курбани, а болните нощуват на „свети места" за здраве. Раздават се осветени в църква, от първите плодове за сезона - дини, грозде, а също и обредни хлябове за здраве. В Търновския край денят се празнува за здраве на воловете, както на Власовден на други места.
„До Богородица сламата стада на жито, а след Богородица житото стада на слама!"- така гласи народната поговорка и затуй добрият стопанин трябва да свърши вършитбата до Голяма Богородица. До този ден всяка къща прави харман на двора и по традиция той е кръгъл, за да не поразят зли сили дома. А в средата му побиват стожера - дебел кол, за който връзват конете при вършеенето. После возят снопите от нивата и на първата кола качват момата, ама гледат да не е в цикъл, та да е начисто житото. Стопанинът захранва воловете със „спорниче" - полска билка, за да е на спор и берекет реколтата. Стопанката лисва пред колата кладенчова вода от менчето, украсено с китка босилек, усукана с червен конец, та да се лее житото на хармана.
На Богородица мелят от новото жито. От него приготвят обредни хлябове за празника и вярват, че ако на този ден вали дъжд, ще има голямо плодородие в следващата година. За празничната трапеза колят агне, като предварително го захранват и прекадяват, както на Гергьовден. Дробът на жертвата се вари и носи в черквата за освещаване. Месото се пече на открит огън на ръжен, после по съседски си разменят месо и баница за здраве като наричат: „Нека Света Богородица да ни е на помощ!" В някои селища празнуват този ден за здраве и на воловете, и както на власовден стопанката поставя на рогата им обреден кравай и ритуално ги захранва. Стари поверия съветват в този ден да се избягва пипането на всичко, което е червено, за да не пропика кръв добитъкът и да не стават ялови младите булки. Богородичните веселби продължават до късна нощ. В някои райони на Тракия това е последният празник от годината, когато младите булки гостуват у кумовете, след което вече „остаряват”.
Обредна трапеза: жито, царевица, варена тиква, прясна пита, каша от пиле, диня, грозде.

Ето какви са и традициите в различните кътчета на страната ни.
Стара традиция било в ноща срещу празника хората да преспиват на свято място, да си пожелават нещо хубаво, което с благословията на Богородица, се надявали да се сбъдне. Рано сутринта носели в църквата всички плодове, които са се родили, попът ги опявал, прекаждал и освещавал, с пожелание за здраве и берекет на семейството. На празника всяко домакинство дава в нейна чест курбан - шиле или овца. Според народната традиция на празника в църквата се освещават обредни хлябове - „богородични пити”, които жените след това раздават за здраве и за умрелите. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. Провеждат се родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Вярва се, че Богородица помага на бездетни жени да се сдобият с рожба. Раздават се осветени в църквата грозде, дини, обредни хлябове.
Спазват се и определени забрани - жените не похващат никаква женска работа, за да са здрави децата им.
В южните български земи Света Богородица се счита като пчеларка и покровителка на пчеларството. На патронния си празник пчеларите отнасят в черквата медените пити, да ги освети свещеникът. После ги раздават с пожелание за берекет и здраве по пчелите.

На Голяма Богородица в много населени места се правят сборове (събори), особено там, където има храм, носещ нейното име. Общоселските празници обикновено се правят край църкви, параклиси и манастири. Кожата и двете плешки от жертвеното животно се даряват на църквата и от тях се приготвя обредната храна за събора.В много църкви и манастири иконата на Богородица се смята за чудотворна и лечебна. На празника ù жените без деца носят дарове и ги поставят под иконата на светицата, защото вярват, че тя ще им помогне да се сдобият с рожба. Счита се още, че тя има големи лечителски способности и е посредник между нашия и отвъдния свят. Затова болни и недъгави правят обети за здраве, обещавайки да дарят на църквата сребърен обков на ръката ù, който се залепва на нейната икона, или някакво животно – овца, крава, теле.
Именници: Мария, Марияна, Мариана, Мариян, Марио.