Тази година на 18 юни е Черешова задушница. В традиционния български календар съботата е отредена за Ден на мъртвите. Рано сутрин жените отивали на гробището, раздавали варено жито и хляб за „Бог да прости“ душите на починалите им близки.
Римските празници на мъртвите били известни под името Розалии – производно от името на розата (rosalia). На този ден римляните покривали гробовете с рози и давали тържествени обеди в помен на мъртвите. Древните траки пък са ни завещали като свидетелство за същата почит своите могили, пръснати из земите ни – Казанлъшката, Свещари, Голямата Косматка, Мезек, Могиланската...
Дните за особено подчертана почит към всички отишли си от нас се наричат Задушница от „молитва за душата". Всички ритуални действия, извършвани на този ден, са свързани с душите на умрелите. Оттам и названието, Задушница.
В българския църковен календар има три големи Задушници. Тези съвместни помени се правят в събота – седмица преди започване на три от постните периоди през годината. Това са Голяма задушница (преди Месни Заговезни, 8 седмици преди Великден), Черешова задушница (преди Петдесетница) и Архангелова задушница (преди Арахангеловден). И трите са подвижни спрямо дните в календара, защото се правят винаги в съботен ден.
Народното поверие гласи, че на Възнесение Господне (Спасовден) Господ прибира душите на покойниците, пуснати на свобода на първия Велик Четвъртък. Входът на Царството небесно е отворен и затова на този ден усърдно се молим през него да влязат починалите, както и за опрощение на греховете им. На Задушница камбаната бие траурно, като с отмерения си удар напомня за неотклонната грижа за мъртвите. В храмовете се служи заупокойна молитва за починалите, последвана от обща панихида.
На Черешова задушница се ходи и на гробищата, палят се свещи и кандила, поставят се цветя, преливат се гробовете с вино, кади се над тях с тамян, носи се жито, и в израз на вяра във възкресението се разчупва обреден хляб. Раздава се донесеното за помен с „Бог да прости".
Тази Задушница народът ни нарекъл черешова, защото това е най-популярният плод през този период и обикновено се прибавя към поменателните трапези. |