С Гергьовден започва лятната половина на стопанската година. Празникът е познат с изключително богатата му обредност.
Свети Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието, покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.
В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса. Народното вярване повелява, че по това време на годината всичко е „повито с блага роса“. 

В някои райони вярващите само ходят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея, другаде и пият роса. Къпането в росата се прави от хората за здраве и да не ги боли кръста през годината. Къпят се в роса и безплодни жени с вярата, че така ще станат плодовити. На някои места обредния ритуал е свързан със събирането на росата и носенето ѝ в къщи. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна сила. Освен „къпането“ в роса се практикува и обредното къпане в реки и извори. След къпането в росата, връщайки се към домовете си, хората берат свежи зелени клонки (здравец, коприва, люляк и др.), с които се окичват вратите и праговете на домовете, оборите и кошарите, поставят се на завивките на децата, правят се венци и се слагат на главите на домашните животни. Според народните представи Свети Георги е покровител на земеделците и най-големия покровител на стадата, затова и обредните практики и обичаите се изпълняват, за да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока.
На този ден овцете да се захранят с обреден хляб, приготвен от жените.На Гергьовден става първото вкусване на мляко и млечни продукти през годината. Изборът на жертвеното животно е различен - някъде това е първото родено агне през годината, другаде - агнето на първата излязла от кошарата овца.
Преди да се заколи, агнето се окичва с венец или цветя, захранва се със свежа зеленина, трици и сол, с обреден хляб и се запойва с вода.
Празничната трапеза се прави някъде на зеленина.