Великден - един от най-големите и най-важните православни празници. На този ден Господ Бог Иисус Христос е възкръснал от мъртвите. Празникът е свързан по време с първото пълнолуние след пролетното слънцестоене, и така всяка година Великден се пада на различни дати. Подготовката за празника продължава през цялото време на предишната Страстна седмица. Обикновено рано сутринта на Велики четвъртък, във всеки дом боядисват яйца,

 (ако това не бъде направено в четвъртък, тогава е възможно да се боядисват яйца само в ранните сутрешни часове на събота). Най-старата жена с първото боядисано яйце прави кръст на челата на всички деца в къщата. След това яйцето се поставя пред домашната икона. Обикновено в същото време се пече Великденски хляб в които се добавят нечетен брой яйца.
Честването на Великден (Пасха) започва в полунощ в неделя. В храмовете се събират хора на празничната литургия, държат запалени свещи и боядисани яйца, които са донесени от къщите им. По време на службата в храма всички пеят, а след службата всички се поздравяват: "Христос Воскресе!"; Отговорът трябва да е "Воистина воскресе!". Това служи като поздравление, когато се срещат хората на улицата през следващите няколко седмици. Още в двора на храма, хората си подаряват боядисаните яйца, чукат се с тях, след което ги изяждат.
На следващата сутрин хората отново ходят на църква и след това се събират семейно у дома. Младите обикновено отиват на гости при родителите си или кръстниците си. Празничната трапеза обикновено са ястия с агнешко, много салати с пресни зеленчуци, червено вино и др.
Велики петък (Разпети петък) е време на душевно пречистване и ден в който не се работи. От Разпети петък до обяд на Страстната събота не се слага нищо в устата. В събота жените са месели специални обредни хлябове. Великденските обредни хлябове са няколко вида и са предназначени за празничната семейна трапеза, за кръстника и близките.
ВЕЛИКДЕНСКИ ХЛЯБ – Яйченик, чупник, кукулник, паска, писан кравай, великденски колак, великденска кукла, плетеница, вит-превит кравай, женско играло и др. обреден хляб (чиито съвременни заместители са козунаците) за ВЕЛИКДЕН. Приготвя се в събота (някъде и в петък) на СТРАСТНАТА НЕДЕЛЯ. Меси се от стопанката, по-рядко от най-старата жена в дома. Преди замесването тя се измива и преоблича с нови или чисти дрехи. Великденският хляб се приготвя задължително от пшеничено брашно, с нов квас (забъркан на Велики четвъртък на Страстната неделя), с мазнина и намазан преди изпичането с яйце. По време на втасването му в тестото се поставя зеленина. Обредните хлябове са предназначени за празничната семейна трапеза, за кръстника, за лазарската кумица, за др. близки. Те са разнообразни по форма (кръгли, лирообразни, елипсовидни, продълговати или от отделни парчета тесто в плетеница и др.) и са с различни шарки. Характерният елемент от украсата им са яйцата (едно или няколко, червени или небоядисани), които се поставят върху хляба преди изпичането му. Великденският хляб не се реже. Той винаги се разчупва на толкова парчета, колкото са хората на трапезата, включително и децата.
Пролетните обредни практики, свързани с яйце, възникват в дълбока древност. Те са формирани на митологична основа във връзка с народните представи за яйцето като символ на жизненото начало, на прераждането и прорастването, на обновителните процеси в природата. С течение на времето тези практики са усвоени от християнството и включени в неговата идеология. В обредната практика на българите Великденските яйца се приготвят по правило най-често в четвъртък и по-рядко на Велика сряда или в събота срещу Великден. По традиция приготвените яйца за Великден са два основни вида – боядисани в един тон (червено, жълто, зелено, синьо и др.) и рисувани, наричани “писани”, шарени, перашки, кадънки, китанчета и др. За художественото изписване се прилага различна технология – орнаментиране с чист пчелен восък, след което яйцето се боядисва; декориране на бяло или боядисано яйце с цветен рисунък; украса от налепена различна по цвят вълнена прежда и др. Най-често срещаните орнаменти са растителните и линеарните. Великденските яйца са предназначени за подаръци на близки и роднини през празника и за великденската трапеза, но те са и основен обреден елемент във великденския празничен цикъл. С тях се извършват редица обредни практики за предпазване на хора, домашни птици и животни, на посеви от болести, урочасване или зли духове и за продуциране на здраве и плодородие. Първото боядисване на яйце винаги е в червено. Вярва се, че то притежава по-особена магическа сила, която може да предпазва и стимулира. С него стопанката потърква лицето на всяко дете като изрича благословия (или му бае) за здраве и жизненост: “Да си жив(а) и здрава(а), да си червен(а) като дядо Великден”. “Да си червен(а) като Великденско яйце”, “Да си здраво, бяло и червено”. В някои райони на страната с първото яйце потъркват и лицата на младите моми и невести. То се оставя на домашната икона. На Велики четвъртък следващата година по вътрешността му гадаят за бъдещето на дома и стопаните. На места първото червено яйце заравят на нивата на Гергьовден, за да я предпазва от градушка. Типична великденска практика е залепването с прясна говежда тор или прясно тесто на черупките на червените яйца върху стените и под вратите на къщата и стопанските помещения, което има предпазващо и продуциращо значение. Задължително спазван обичай от младите семейства в първите години след сватбата е разнасянето на червени яйца заедно със специално приготвените ВЕЛИКДЕНСКИ ХЛЯБОВЕ на кумовете, на деверите, на шаферите, на родителите на невестата.
На светлия празник се връзвали люлки и люлеенето е било задължително. Тези люлки имат магическо значение. Младите пеели песни за русалки и вили-самодиви. Децата играели на прескочи кобила из поляните, а родителите им виели кръшни хора. На този ден всеки може да си пожелае нещо, стига да го направи с открито сърце, но трябва да държи монета в ръката си. Ако е праведен молбата му ще се изпълни.
С Гергьовден започва лятната половина на стопанската година. Празникът е познат с изключително богатата му обредност.
Свети Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието, покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.
В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса. Народното вярване повелява, че по това време на годината всичко е „повито с блага роса“.В някои райони вярващите само ходят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея, другаде и пият роса. Къпането в росата се прави от хората за здраве и да не ги боли кръста през годината. Къпят се в роса и безплодни жени с вярата, че така ще станат плодовити. На някои места обредния ритуал е свързан със събирането на росата и носенето ѝ в къщи. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна сила. Освен „къпането“ в роса се практикува и обредното къпане в реки и извори. След къпането в росата, връщайки се към домовете си, хората берат свежи зелени клонки (здравец, коприва, люляк и др.), с които се окичват вратите и праговете на домовете, оборите и кошарите, поставят се на завивките на децата, правят се венци и се слагат на главите на домашните животни. Според народните представи Свети Георги е покровител на земеделците и най-големия покровител на стадата, затова и обредните практики и обичаите се изпълняват, за да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока.
На този ден овцете да се захранят с обреден хляб, приготвен от жените.На Гергьовден става първото вкусване на мляко и млечни продукти през годината. Изборът на жертвеното животно е различен - някъде това е първото родено агне през годината, другаде - агнето на първата излязла от кошарата овца.
Преди да се заколи, агнето се окичва с венец или цветя, захранва се със свежа зеленина, трици и сол, с обреден хляб и се запойва с вода.
Празничната трапеза се прави някъде на зеленина.