Банер
Банер

 Новата книга на  Станка Ангелова - астролог на сайта „България без граници”  - цена 6 лв., поръчка на тел. 0888262195.

 

Страстната седмица и Великден

На 16 май празнуваме Великден - Възкресение Христово, Пасха. Това е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.
Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се три дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, като точно в полунощ свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“.
Страстна седмица - така се наричат дните на Христовите страдания. Ето защо, всеки от дните от понеделник до събота е наречен Велик.

Велики понеделник - Иисус Христос влязъл в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият син изгонил търговците, защото храмът е дом за молитва, а не тържище.В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня - символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.Велики Понеделник Преп. Йоан, Св. мчк Виктор (Прежд. литургия) и имен ден имат: Виктор, Виктория
Велики вторник - Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления; разказва притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите; Христос прави пророчества за съдбата на град Йерусалим.
Велика сряда - Христос е посетен от покаяла се грешница, която в притеснението си счупва съда с драгоценното миро; провежда се Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, по време на която той им казва, че един от тях ще го предаде; Юда излиза и го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето му.
Велики четвъртък - Произнасена е смъртната присъда над Иисус Христос и е потвърдена от Пилат Понтийски.
Велики (Разпети) петък - ден на великите страдания на Иисус; Христос приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат; разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки при слънчево затъмнение и земетресение.
Велика събота - ден на оплакването и погребението на Иисус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро; гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.
В българската православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин:
Първите три (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер — прави се за здраве.
На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа (за предпазване от градушка), боядисват се великденските яйца.
На Велики петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви (против болести и смърт). Ходи се на църква и се минава под масата три пъти за здраве.
На Велика събота жените посещават гробищата, преливат и прекадяват гробовете, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. В България по традиция се замесват в четвъртъка преди Великден, в Гърция - в петък и др. Една от тези пити се прави сладка и това е великденският козунак. За първи път козунак се приготвя през 17 век във Франция. В Италия също имат вид козунак по същия повод — той може да изтрае цели 6 месеца.
Разпети петък или още Велики петък е времето за душевно пречистване. В този ден не се работи.
В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, а после на всички останали от семейството. След този ритуал боядисването се поема от младите жени в къщата.
До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, със смрадлика - оранжева, зелено - с коприва, жълто - с орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.
Винаги, когато са се боядисвали яйца, се приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането (пиливан), ще е най-здрав през годината.