На 23 април празнуваме Лазаровден. Лазаровото възкресение станало непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя. Затова именно от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на

Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания). По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден - Връбница (Цветница). Лазаровден се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.
Името Лазар е символ на здраве и дълголетие. Православието отбелязва паметта на Лазар от Витания. Той и сестрите му Марта и Мария приемали в сиромашкия си дом Исус Христос и повярвали в неговата мисия. Според евангелието Лазар се разболял и умрял. Три дни след неговата смърт той въскръства. Бог казва - "Лазаре стани!", и съживява Лазар. По-късно Лазар станал епископ на процъфтяващия кипърски град Китион.
На този ден се изпълнява обичаят Лазаруване. По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки,с които ще красят вратите. Младите жени, наречени „лазарки“, берат цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница /на следващия ден/. Момите са пременени в традиционни фолклорни носии. Те обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци. В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.
Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува.
Виктория Милчева