На 30 ноември празнуваме Андреевден. Имен ден имат: Андрей, Андриан, Андреа, Андриана, Първан, Пръвка, Първанка, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо, Дешка.
Църквата почита Свети Андрей Първозвани, наречен така, защото пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Христос. Пътят на христовия ученик минава по Черноморското крайбрежие - Тракия, Малка Скития. като след Одесос (Варна), Динисополис (Балчик), Бизоне (Каварна), Калиакра, Карон лиман (Шабла) преминава в Калатис (Мангалия), Томис (Констанца) Хистрия, Делтата на Дунава в посока Днепър…Почита се като покровител на Русия и Румъния.

Българите наричат празника “Едрей”, “Едринден” или “Мечкин ден”. Според народните възгледи на този ден започва нарастването на деня. Още в навечерието на празника или в настъпилото ранно утро всяка домакиня приготвя вариво от царевица, жито, фасул, леща, ечемик, овес и пр. Това се прави, за да едреят посевите, тъй както наедряват сварените зърна. От варивото ядат всички. От него се дава на домашните животни, за да е добър приплодът им. Жените раздават от варивото из махалата, за да е плодовита годината.
В миналото, старите хора са вярвали, че на Андреевден се извършва прехода от есентта към зимата. Този ден предхожда зимното равноденствие. Именно с това равноденствие започва и астрономическата зима. На този празник в някои райони на страната се приготвя обредна храна от зърнени храни и която се раздава най-много на три къщи (домакинства). Честването на този празник и вярванията на българите доказва, че нашия народ има астрономически познания, които са наследство от далечното ни минало. Това наше наследство намира приложение и в един от нашите средновековни паметници отразяващи ранната българска история. В става дума за ”Именника на българските ханове". Така по този начин асторономическите познания се запазват за бъдещите поколения. А когато престава да съществува българската държавност и съответно българските книжовни и други институции, достиженията на народа се запазват в неговия бит и фолклор. Вярванията и обредните практики на Андреев ден представляват само една малка част познания на древните българи.
В българските земи на север от Балкана Андреевден се почита като празник на мечките, познат под името “Мечкин ден”. Според народното предание някога св. Андрей бил самотен отшелник в планината. Там обработвал малка нивица. Но една мечка изяла вола му. Разгневеният земеделец успял да улови звяра, впрегнал го в ралото вместо вола и така го подчинил на волята си. Оттогава яздел мечката и обработвал земята си с нейна помощ. Затова светецът се тачи като патрон на мечките, като техен покровител. Преди изгрев слънце на Андреевден най-възрастната жена в семейството взема шепа варени зърна и филия хляб и ги хвърля нагоре в комина или върху покрива на къщата със заклинанието: “На ти, мецо, кукуруз, че да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците!”
Денят празнуват и невестите, очаквайки благоволението на съдбата - да нарастват като деня и семената, да забременяват, да раждат здрави и хубави деца.
На Свети Андрей не се работи къщна работа. Не бива и да се перат дрехите.