Банер
На Лятна Света Анна не се работи за здравето на децата

На 25 юли църквата пранува Успение на св. Анна - майката на Света Дева Мария. Чества се като покровителка на бременността, раждането и майчинството. На този ден не се работи, защото жените ще раждат трудно или ще помятат.
Иконата на св. Ана се окичва с цветя, пред нея се поставят дарове. Това е вторият ден през годината, посветен на света Анна. На 9 декември се отбелязва Зачатие на Св. Анна.
Според историята Света Анна и мъжът Йоаким дълго не можели да имат деца. Света Анна се молела на Бог да ги дари с дете. Минало много време и ги посетил ангел, който им съобщил, че молитвите им са чути и те ще бъдат благословенни с дете.

Ана обещала да посвети детето си в служба на Бога. Света Ана заченала в деветия ден на месец декември и дъщеря й Дева Мария се родила на осми септември. Когато детето навършило три години, родителите й я въвели тържествено в храма и я посветили на Бога, както се били зарекли пред ангела.
Днес хората вярват, че на 25 юли жените не трябва да работят, за да не се разболяват децата им. Ако в къщата им бременна жена се следи кой ще е първият гост през този ден и се вярва, че бъдещото бебе ще е от същия пол. Източноправославната църква чества пазника на Света Анна още от 6 век, като тя и съпругът й Йоаким са наричани Свети и праведни богоотци. Именници на този ден са Ана, Анна, Анита, Анета, Анелия.
На Лятна Света Анна в Благоевградско организират “оброк”- служба курбан на целия род, предназначен за светицата, за да опази селището от градушка и пожари. В Кюстендилско наричат Св. Анна “Опърлия” и я почитат против огън и пожар.
На 27 юли честваме свети великомъченик Пантелеймон, живял през 3 век в гр. Никомидия по време на император Максимилиян. Светецът получил голямо наследство от родителите си и се подготвял за придворен лекар. Той бил много милосърден, грижел се за бедните и ги лекувал безвъзмездно. Заради проповядване на Христовата вяра св. Пантелеймон бил подложен на жестоки мъчения - горили го със свещ, хвърляли го на диви зверове, търкаляли го в бъчва със забити отвътре пирони, пускали го по стръмни склонове в бурното море, но той винаги оставал жив. Накрая, през 305 г., императорските войници го посекли с нож, но какво било учудването им, когато наместо кръв от тялото му потекло мляко. В съответствие с агиографската му характеристика на лечител през 9 в. при манастирите на негово име в Охрид и Преслав били създадени лечебници и медицински школи. Българите приемат светеца лечител за закрилник на пътниците и вярват, че той пази от наводнения. Празникът на светеца, наричан “Пантелей”, “Пантелей пътник”, “Паталей”, “Воден Пантелей”, а още и “Църна Паталея”, се почита за предпазване от всякакви болести и злини. Според народните представи на този ден прелетните птици се събират на ята и се подготвят за дълъг път към топли места.
Повсеместно денят на Св. Пантелей се приема за тежък, лош, “хаталия” и се тачи “за патило”, “за лихо” (за лошо). Бременните жени не бива да работят нищо на празника, майките също не похващат работа, за да са здрави децата им. В миналото в Белоградчишко изпълнявали магическо извеждане на болестите чума, шарка, дифтерит от селото. Няколко циганки повеждали хората към “чужд топрак” и там закачали на дърво торба с прясна пита. На празника на Св. Пантелеймон врачки и баячки не врачуват, защото светецът щял да ги накаже. Денят се приема за подходящ за пътуване, откъдето е и името му “Пантелей пътник”.
Според народните представи св. Пантелеймон е по-малък брат на св. Илия и като него е покровител на летните бури, порои и наводнения. Оттук е и името му “Воден Пантелей”. В Странджа, Родопите, Сакар има много параклиси и аязма на светеца, които се посещават на празника му. Жените раздават пити в негова чест, за да няма бури и градушки.