Банер
Банер

 Очаквайте скоро на пазара новата книга на  астроложката на сайтът „България без граници” Станка Ангелова.

 

На Лятна Света Анна не се работи за здравето на децата

На 25 юли църквата пранува Успение на св. Анна - майката на Света Дева Мария. Чества се като покровителка на бременността, раждането и майчинството. На този ден не се работи, защото жените ще раждат трудно или ще помятат.
Иконата на св. Ана се окичва с цветя, пред нея се поставят дарове. Това е вторият ден през годината, посветен на света Анна. На 9 декември се отбелязва Зачатие на Св. Анна.
Според историята Света Анна и мъжът Йоаким дълго не можели да имат деца. Света Анна се молела на Бог да ги дари с дете. Минало много време и ги посетил ангел, който им съобщил, че молитвите им са чути и те ще бъдат благословенни с дете.

Ана обещала да посвети детето си в служба на Бога. Света Ана заченала в деветия ден на месец декември и дъщеря й Дева Мария се родила на осми септември. Когато детето навършило три години, родителите й я въвели тържествено в храма и я посветили на Бога, както се били зарекли пред ангела.
Днес хората вярват, че на 25 юли жените не трябва да работят, за да не се разболяват децата им. Ако в къщата им бременна жена се следи кой ще е първият гост през този ден и се вярва, че бъдещото бебе ще е от същия пол. Източноправославната църква чества пазника на Света Анна още от 6 век, като тя и съпругът й Йоаким са наричани Свети и праведни богоотци. Именници на този ден са Ана, Анна, Анита, Анета, Анелия.
На Лятна Света Анна в Благоевградско организират “оброк”- служба курбан на целия род, предназначен за светицата, за да опази селището от градушка и пожари. В Кюстендилско наричат Св. Анна “Опърлия” и я почитат против огън и пожар.
На 27 юли честваме свети великомъченик Пантелеймон, живял през 3 век в гр. Никомидия по време на император Максимилиян. Светецът получил голямо наследство от родителите си и се подготвял за придворен лекар. Той бил много милосърден, грижел се за бедните и ги лекувал безвъзмездно. Заради проповядване на Христовата вяра св. Пантелеймон бил подложен на жестоки мъчения - горили го със свещ, хвърляли го на диви зверове, търкаляли го в бъчва със забити отвътре пирони, пускали го по стръмни склонове в бурното море, но той винаги оставал жив. Накрая, през 305 г., императорските войници го посекли с нож, но какво било учудването им, когато наместо кръв от тялото му потекло мляко. В съответствие с агиографската му характеристика на лечител през 9 в. при манастирите на негово име в Охрид и Преслав били създадени лечебници и медицински школи. Българите приемат светеца лечител за закрилник на пътниците и вярват, че той пази от наводнения. Празникът на светеца, наричан “Пантелей”, “Пантелей пътник”, “Паталей”, “Воден Пантелей”, а още и “Църна Паталея”, се почита за предпазване от всякакви болести и злини. Според народните представи на този ден прелетните птици се събират на ята и се подготвят за дълъг път към топли места.
Повсеместно денят на Св. Пантелей се приема за тежък, лош, “хаталия” и се тачи “за патило”, “за лихо” (за лошо). Бременните жени не бива да работят нищо на празника, майките също не похващат работа, за да са здрави децата им. В миналото в Белоградчишко изпълнявали магическо извеждане на болестите чума, шарка, дифтерит от селото. Няколко циганки повеждали хората към “чужд топрак” и там закачали на дърво торба с прясна пита. На празника на Св. Пантелеймон врачки и баячки не врачуват, защото светецът щял да ги накаже. Денят се приема за подходящ за пътуване, откъдето е и името му “Пантелей пътник”.
Според народните представи св. Пантелеймон е по-малък брат на св. Илия и като него е покровител на летните бури, порои и наводнения. Оттук е и името му “Воден Пантелей”. В Странджа, Родопите, Сакар има много параклиси и аязма на светеца, които се посещават на празника му. Жените раздават пити в негова чест, за да няма бури и градушки.