На 19 юни църквата чества Неделя след Петдесетница - на всички светии. (Петрови заговезни). Тогава свети апостол Петър произнесъл първата християнска проповед. Пояснил на множеството, че апостолите не са пияни, а изпълнени от Дух Свети и ги приканил към покаяние. Думите му проникнали в сърцата на слушащите го юдеи. В този ден приели вярата в Христа, кръстили се и се присъединили към първата християнска общност около три хиляди души.
Заговезни са църковни празници, отбелязвани в деня преди началото на период на пости. В годината има Месни заговезни и Сирни заговезни - преди започване и в началото на Великите (Великденски) пости;

Петрови заговезни - преди започване на Петровите пости; Богородични заговезни - преди започване на Богородичните пости и Коледни заговезни - преди започване на Коледните пости.
Петровият пост се нарича още "Апостолски", а навремето - "Пост за Петдесетница" по примера на апостолите, които, след като приели даровете на Светия Дух на Петдесетница, се подготвяли с пост и молитва за проповядване на Евангелието по целият свят. Постът, който започва в деня след Неделя на Всички светии и предшества апостолския празник, припомня страданията на първите християни и различните християнски служения.
Очиствайки сърцето си с пост, човек става по-способен да възприема благодатните дарове и с Божия помощ да отстоява на изкушенията. Затова след светлите и радостни дни на Възкресение, Възнесение и Петдесетница Църквата е установила да се отдаваме на пост.
Продължителността на Петровия пост е различна в зависимост кога е било Възкресение Христово. Започва винаги от неделята след Петдесетница - Неделя на Всички светии и завършва в деня преди двата най-големи апостолски празници - 29 юни, когато се честват първовърховните апостоли Петър и Павел, и 30 юни - Събор на светите дванадесет апостоли.

Периода на русалската обредност завършва с първия ден на Петров пост. Според вярванията на българите тревата, която опазва през „русалската” седмица, е необходимо да се изхвърли от къщата в понеделник преди изгрев слънце. Тревата обикновено я изхвърлят направо на улицата и тъй като в миналото в селото нямало настлан път, тя с времето се смесва с калта и буклука. Стопанките от сутринта метат и мият пода в къщата. Сутринта до портите палят огньове и „изпращат” русалите. Хората се събират направо на улицата, пият и се гощават. Задължително е за всичките възрастни е да пият ракия с пелин (ракийа с пилин). Трябва да пият дори тези, които са болни, че „да изгонят русалите”. Според твърденията на много от информаторите, „русалите си отиват” („лусари утиват”) във водоемите, откъдето са дошли.
В този ден също се забранява да се работи, за работа българите се захващат едва на сутринта във вторник, тъй като дори в деня на изпращане се запазва заплаха от страна на русалите.