Банер
Банер

 Проучване на туристическия потенциал в община Ботевград. 

Продължава...

Пламена Димитрова по стъпките на Братя Грим

Иска да стане тенисистка като Цвети Пиронкова

Малката писателка и танцьорка е само на 8 години, а вече е написала цяла поредица от вълнуващи есета и приказки. Третокласничката е любителка на театъра и е даровита танцьорка и тенисистка.

Възпитаничката на Национално средно училище „София” е автор на творбите „Приказка на дъждовната капка”, ”Малкото картофче”, ”Мечето Мука”, „Моят домашен любимец”. Носителка е на литературната награда на детското списание „Нова Зорница”. Дарбата да пише е наследила от баща си Димитър Генчев – правист, известен прокурор, но същевременно и талантлив поет.

- Моята друга страст е тенисът. От малка тренирам. Бях едва 5-годишна, когато стъпих на корта и редовно съм там. Играя с моята майка, която някога е била състезателка. Лятото карам ролери, велосипед и кънки, плувам – през зимата в басейна, а през лятото - в морето.
Момиченцето с огнено име изучава пеене и танци, ходи редовно на уроци по пиано и на модерен балет.
- Следя постановките в Младежкия и Кукления театър, на Театър „Възраждане”. Сред любимите ми пиеси са „Пипи дългото чорапче”, ”Питър Пан”, ”Пепеляшка”, „Снежанка” и много други. Изявих се и и при бате Енчо в „По-по-най”.
Майка на Пламена - Светлана Петкова е лекарка. Малката чаровница, която дълго говори за любимата си учителка г-жа Ботева, се двоуми каква професия да избере в бъдеще.
- Като порасна мечтая да стана певица, но също така като мама искам да мога да лекувам хората. Много съм състрадателна. Обожавам животните и цветята. В зоопарка понякога прекарвам по цял ден - ту при зайчетата, ту при еленчетата. Редовно с батко играем на компютъра - сърфирам в интернет и играя на компютърни игри с моя батко, който е студент по право.
Писателски умения на Пламена се подхранват от родителите й, които с интерес следят развитието на дарбата й. Мечтае да стане писателка, тенисистка, певица, лекарка, защото има много интереси и таланти. Който и път да избере, ще е сърцата и огнена, както го показва името й Пламена.


Малкото картофче

Живяло някога малко картофче под земята със своята баба. То било много любопитно и искало да види света с очите си. Баба му казвала, че му остава още много малко - до рождения му ден и ще може да види света.
Минал месец и настъпил рожденият ден на картофчето. То напомнило на баба си, че сега е мигът, когато може да види света. Бабата отвърнала, че вече е голям и сам ще види света. Приготвила му раничката с масълце, хляб и водица. Тръгнало картофчето на път. Първият ден отишло да види града на хората. Вечерта заспало в една хралупа. Другият ден отишло в града на животните и като видял колко са много на този свят и си казало: ”Искам и аз домашен любимец”. Чудило се какво да си вземе - котенце или крокодилче. Накрая решило да се посъветва с някой работник от зоопарка.
Така разбрало, че е по-добре да си вземе котенце. Дало му хляб, но котенцето само го помирисало и го оставило. После го сложило в клетка за котета и се върнали в хралупата да се наспят.
Картофчето решило, че достатъчно е видяло от света и се върнало при баба си. Разказало и за приключението си, какво е зърнал в града на хората и в света на животните. Баба-картофка се съгласила да приеме малкото котенце в техния дом. Вечерта сложила картофчето и котенцето да спят заедно.
Пламена Димитрова, 8 г.