Банер
Банер

 - Книгата на астроложката на сайтът „България без граници” Станка Ангелова ни показва как да яхнем щастието през идващите 12 месеца.

Станка Ангелова повече от три десетилетия чертае съдбините на хората и на страната ни. За първи път събра в книга пророчества, психологически съвети и любопитни факти за годината на Коня през миналото столетие и как тя може да промени живота на обикновения човек, както и на държавите.

Продължава...

Обществена диагноза: Невалиден

Неделя, 13 февруари, 19:30 ч.
Тема: Обществена диагноза: Невалиден
автор: Иван Черкезов
оператор: Димитър Славов

 

„Аз нямам причина да плача... Имат причина тия, които продължават съзнателно да разделят хората, защото те правят грешка...” Това са думи на Петър Кичашки, герой в „Темата на Нова” тази неделя.

„За мен думата „инвалид” е обидна, казва Петър. Ние ползваме тези думи, те от обидни се превъплъщават в всекидневни... Нормално е да видиш човек в количка и да кажеш – „А, инвалид... Е, да, ама инвалид значи „невалиден”, което е много жестока обида... Значи, аз пътувам по 1000 километра на седмица, уча работя, правя какво ли не, и да ми кажеш, че съм невалиден - аз се обиждам! Това за мен не е редно. И за това като ползваме едни такива изрази трябва да внимаваме, защото ако някой се припознае под думата инвалид, то друг не би могъл да се припознае ... Доста е незряло да се ползват едни такива крайни обиди с цел да покажеш колко много ти си над този, който бил „Куц кон”...

Петър е на малко повече от 20 години, от Видин. Студент, бунтар, диване... Изобщо всичко онова, което е характерно за хората на неговата възраст. Той е прикован, но духът му лети...Няма да го видите на лъскава корица на бляскаво списание, нито в обятията на изкусителна манекенка, доскоро жена на най-добрия му приятел. За него смисълът, живота и нещата от живота се разпростира в безкрая – там, където заедно и на едно място могат да се съберат силата, духа, вярата и мечтите...

Петър е спечелил повече от 20 дела за достъпна среда. И няма да се умори да се бори и да се блъска в стената. Защото един ден, също както поета, ще напише върху нея „Това е стена и нищо друго...” За Петър думите са моментни, а въздухът – вечен, ето защо той обича да ги събира заедно. И всеки ден за него е една малка революция и празник на духа... Защото пет прекарани минути с Петър за околните се равняват на половин час, а след още толкова всеки си слага ръка на сърцето и тихо се срамува, че досега е гледал на „Прикованият Прометей” с предубеждение и безверие, макар вярата да е точно тази, която винаги побеждава тъмното...

Нова телевизия