Обичая “Куди” е зимен мъжки обичай, в който по обичай се обхождат домовете на момите, за да могат да видят украсените момци - здрави и силни, готови за труд и истински пазители.Така ставало възможно и младежът да посети  домът на любимото момиче, да се запознае с близките и да покаже отношението си към нея, което се изразявало с надиграване и младежки закачки.

Обичаят “Куди” продължава два дни,като обхождането започва от вечерта преди Василовден, продължава през цялата нощ и завършва на другия ден късно следобед с хора и веселия за цялото население на площада. В миналото празникът отразявал отношението на младите момци към трудолюбието и готовността им да станат хайдути, което е видно в дрехите им. Облечени са с калпак с куйло,типични за воеводите,селехлъци за оръжието,паласки или кутии за съхраняване на барут и др. Участниците в обичая са с везани кенарени кърпи,огърлици от мъниста,бръшлян по калпака и малко огледало, в което да се оглежда любимата. В тяхното облекло са включени основните символи на обичая.

Върху  везаната кърпа се нашиват  манистени огърлици,украсени с  пъстри разноцветни пампурки.  Червеният цвят се вплитал за здраве,зеленият – за берекет, синьото – за дълголетие, пембеното /розово/ – за стоката. Жълтият цвят символизирал богатството – да е благодатна годината, а лилавото се слагало за теменуженият поглед на младежа. Любимата на момъка помагала за подготовката му,като лично извезвала кърпата и нашивала калпака. Накичването на водача на „кудата” е  цял  ритуал за семейството. Той задължително трябва да е с потури, червена вълнена блуза и върху нея кенарена риза. После върху ризата се слага везаната кърпа и накрая мънистените огърлици. Подготовката за участие в обичая започвала месец преди деня за обхождане. Момците се събирали по домовете си, където се учели да играят, подготвяли дрехите и украсата си. Тогава се избирал и водач на “Кудата”, а той от своя страна си избирал помощник .Под негово ръководство се издирва и наема оркестър и уточняването на домовете на момите, които ще посетят. Вървейки по улиците от дом в дом, оркестърът свирел, а момците пеели песента:”Бели коне ходят”.

Преди години в обичая са участвали 10-15 групи “куди”,всяка от които наброявала по 15-20 момци. Всяка група имала отделен оркестър, правила отделно хоро и възниквали спорове за мястото на хорото. Имало случаи,когато в къщата на една мома искали да идат няколко групи. Когато се събирали пред къщата възниквал спор кой да влезе пръв, но винаги се спазвало условието, докато не излезне едната група, другата да не влиза.Тези,които чакали отвън, играели хоро. В обичая участват младежи, неотбили военната си служба.

В днешно време в обичая участват поне по две групи „куди”, като отделно от тях малки групички деца – сурвакари също се включват в обхождането на домовете за здраве. Обичая завършва винаги на площада, където 4 часа свири оркестър и се вият хора - голямоконарско право и голямоконарско криво хоро. Организатор на тези празници в продължение на много години вече е НЧ”Съединение”.

Празникът има продължение на 20 януари  /Ивановден по стар обичай , когато момчешките групи, облечени с народни носии, обикалят със сурвакарски песни по улиците и с менче вода и китка ръсят за здраве всеки срещнат. Забавни са закачките, когато срещнат мома, защото освен че я ръсят за здраве, водачът трябва да грабне момата, да я вдигне на  високо и да извика „ У- па”. И този ден завършва с народни веселия и хора на площада.