Банер

 Новата книга на  Станка Ангелова - астролог на сайта „България без граници”  - цена 6 лв., поръчка на тел. 0888262195.

 

Кукерски обичай - "Кьорава кобила" обикаля Тръстеник на Ивановден

Обичаят „Кьорава кобила” е характерен единствено за Плевенския край. Според специалистите той има езически корени и се изпълнявал за здраве и берекет през годината. Кукерите, придружени от задължителната „кобила”, обикалят къщите през цялата нощ срещу Ивановден, за да гонят злите сили. В ритуала участват само мъже, преоблечени като различни персонажи, водени от т. нар "калесник". Той влиза пръв в къщите и пита дали стопаните желаят да посрещнат в дома си „кьоравата кобила”. На сутринта те се събират на площада, където специално жури определя коя от групите е спазила най-точно традицията на ритуала.

Кукерският обичай „Кьорава  кобила” се чества ежегодно в плевенския край - в град Тръстеник. По традиция той се изпълнява навръх Ивановден - на 7 януари, когато се провежда и конкурс за най-добра кобила, който започва в 9.00 часа на площада.

Обичаят идва от древни времена и е свързан с легендата за тръстеничанина Иван, който натирил остарялата си кобила в полето, защото му било жал да я гледа как умира. Преданието гласи, че малко по-късно мор погубил всички коне в селището и тогава кобилата на Иван се завърнала с малки жребчета, които спасили тръстеничани от разорение. Оттогава тръстеничани вярват, че щом в къщата им влезе „кьорава кобила”, в дома им ще има здраве и плодородие през цялата година. "Впряг" с "кьорава кобила" е най-големият кукерски ритуал в Тръстеник.

В наши дни традицията се пази от местното читалище „Неофит Рилски 1872“, което заедно с Община Долна Митрополия и кметството в Тръстеник дава награди за най-добрите кукерски групи. В ритуала вземат участие различни групи с „кьорави кобили“, всяка от които със свое име. Присъжда се специалната награда за автентичен впряг.
Интересен обичай за Ивановден правят и в червенобрежкото село Реселец. Той се нарича „Къпанки“ и е свързан с пренасянето през река Ръчене за здраве. Мъже от селото нагазват във водата и пренасят всички желаещи до другия бряг, като най-напред започват с именниците. 

Ритуалът “Кьорава кобила” започва в полунощ срещу Ивановден с обхождане на населеното място. Събрани в дома на водача маскираните тръгват по домовете на именниците. Движението им е съпроводено с много шум, песни, викове и закачки. Стопаните посрещат с желание тези “гости”. В групата задължително присъстват: „кобилата” – това е дървена конструкция завита с черга, най-често „колна”, полуподвижна дървена глава с хлопка на шията. Под конструкцията се движат двама мъже, обикновено младежи, които често пъти изпълняват движения придаващи комедийност на образа. Кобилата се води от „старец” – мъж облечен в бяло абено облекло, скъсан кожух, с овчи калпак и широк тъкан пояс, обвиващ няколкократно кръста. Старецът е гримиран твърде самобитно с брада, вежди и мустаци от вълна или коноп, изписан със сажди и поръсен с брашно, закичен с червено мушкато. В ръцете си държи тояга, с която направлява движенията на кобилата. Той всъщност е и водач на групата.
Тази основна група е придружена от маскирани участници: булка и младоженец. „Булката” – обикновено това е мъж, по-висок от младоженеца, облечен с твърде комична булчинска носия. „Младоженецът” – по-дребен и по-слаб от булката, който през цялото време твърде пародийно прави опити да я целуне, гали или бие, и в зависимост от това се смее или плаче. Като допълнителни персонажи могат да присъстват: „поп” – който венчава, чете за здраве, благославя като обилно ръси с вода, „доктор” – който лекува падналата или болна кобила, а наред с нея лекува и хора, често пъти по твърде осезателен начин, „баба с бебе” – стара баба с малко бебе, която обикновено иска от стопаните храна да го храни, „магаре” – човек, който носи даровете и др.