Банер

 Новата книга на  Станка Ангелова - астролог на сайта „България без граници”  - цена 6 лв., поръчка на тел. 0888262195.

 

КАК АРХЕОЛОГЪТ КРАСИМИРА ЛУКА СПЕЧЕЛИ ПРОЕКТ НА ЮНЕСКО И СЕ ОКАЗА НЕУДОБНА

Археологът Красира Лука е заръвшила археология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 2000 г. е председател на Българско археологическо сдружение.

От тогава до сега е ръководила или участвала в множество проекти, посветени на опазването на културните паметници и популяризирането на културното наследство на България, сред които - Създаване на археологически комплекс Мездра-Калето, организирането на международна кампания за спасяването на антична Рациария, археологически летни лагери.

Като председател на сдружението по нейна инициатива са възстановени или са инициирани нови проучвания на редица обекти в Северозападна България. Участник е в множество научни експедиции, посветени на проучването на римския и средновековен период в този регион. Ръководител на археологическите разкопки в римския военен лагер Conbustica, Видинско и на спасителни действия в Colonia Ulpia Traiana Ratiaria. Съставител и редактор на научни издания и сборници, свързани с издателската дейност на сдружението. Автор на над тридесет научни статии и студии, а също и на редица научно-популярни публикации, представяща археологията на достъпен език. Член е на Европейската асоциация на археолозите и на Europa Nostra – европейска организация за опазване на културното наследство.

- Г-жо Лука, защо не Ви разрешават да работите като археолог и от кого зависят разрешителните за разкопките?
- Проблемът не е само при мен. В България има общо седем университета, които предлагат специалност Археология. Ако допуснем, че годишно от всеки университет излизат поне 10 обучени специалисти, то това значи, че от 1998 г. насам (когато аз се дипломирах) България би трябвало да разполага с около 1400 висшисти-археолози, без да броим тези преди тях. По официални данни обаче, работещите археолози в момента са между 200 и 300 …? За това твърдя, че България е една от най-богатите държави в света! Една от малкото, която може да си позволи да финансира обучението на специалисти (да не забравяме, че в България образованието все още е безплатно, т.е. платено от данакоплътеца) и след това да ги изхвърли на боклука …
Години наред се гордеех, че съм единственият археолог, който успява да провежда археологически разкопки и изследвания, без да ощети с нито един лев държавния бюджет. Използвах какви ли не подходи – частни спонсори, платено обучение за чужди студенти (което включва, разбира се, и популяризиране на родното ни наследство), различни програми и проекти. Оказа се, обаче, че в очите на археологическата гилдия това е „престъпление“ и че ако археолозите не точат пари от държавата, са „нелегални“, „частни“ и „незаконни“.
И за да не останете с впечатление, че става въпрос само за пари (макар че, като говорим за археология, именно за това става въпрос), ще цитирам Суверена (българския народ), който е казал „Вързан Поп – мирно село“. Да не забравяме, че през 1945 г. са екзекутирани 2730 души, представители на българската интелигенция, политически и военен елит. Т.е. – „главата“, „водачите“ на българите … Между които и основателят на българската археология, международно признатият учен Богдан Филов!!!
Та защо аз и още 1400 човека в България не можем да упражняваме професията си? Ами защото „Попът“ трябва да е вързан… Защото от 1945 г. насам в България интелигенция няма! И защото простият народ се управлява по-лесно.
От кого зависят разрешителните за археологически проучвания? От политическата конюнктура. Няма правила (има закони, но те не се спазват). Ако си удобен – разрешават. Ако не си – търси си работа в Англия (да речем).
Официално разрешителните се издават от министъра на културата, но преди това документите трябва да минат през Археологическия институт с музей към БАН. После отиват в т.нар. Съвет за теренни проучвания (специализиран експертен съвет към министерството на културата). Там се прецеждат още веднъж … Твърди се, че по този начин се упражнява контрол върху качеството на археологическите проучвания. Който е запознат поне малко с хала на културните паметници в България обаче е наясно, че ефектът е изключително негативен.
Преди време един адвокат ме попита: „Добре де, при нас също има определени правила и изисквания, за да получим право да упражняваме професията си. Но го правим веднъж в живота си. А Вие твърдите, че всяка година внасяте дипломата си за висше образование в министерството и молба да работите ?! В това няма логика …“
Протоколите от заседанията в НАИМ към БАН и в т.нар. Терен съвет са твърде интересно четиво. Приличат на битпазар. С две думи – на тези заседания се раздават археологически обекти. Притежавам копия от няколко такива обсъждания и само желязната воля и самодисциплина са ме възпрели до сега да не ги изгоря в камината заедно с лаптопа! До толкова са ниски и долнопробни … Толкова по въпроса за „контрола“!
- Вярно ли е, че археологията е на избирателен принцип - дефакто марионетките работят, а бунтарите не се допускат?
- „Марионетки“ е правилен термин, но „бунтари“ не е! Когато говорим за наука, аз бих използвала думите „учени“ и „псевдо-учени“. Да – псевдо-учените са марионетки, но учените не са бунтари. Науката е безпристрастна, пунктуална и независима. Каквото и да се случва в нашето общество, истинската наука следва своя път. Истинската наука служи на Обществото (с главна буква). Псевдо-науката обслужва частни интереси.
Публична тайна е, че в нашата държава се обслужват частните интереси. Което, разбира се означава, че се дава път на псевдо-учените (марионетките).
- Разкажете с няколко думи за спечеления от Вас проект с доброволци на Юнеско и развоя на събитията?
- Доброволческата програма на ЮНЕСКО е една от стъпките към популяризирането на културното наследство в международен аспект. Чрез нея млади хора от различни държави получават достъп до исторически обекти, а техния доброволен труд подпомага развитието на самите обекти и допринася за включването им в листата на световното културно наследство.
Проектът се казваше “Ratiaria semper floreat” („Рациария винаги ще процъфтява“ – надпис от времето на император Анастасий върху главната порта на древния град Рациария). Той беше един от общо 13 одобрени проекта в Европа и първият по рода си в България. Имаше за цел да подпомогне включването на древния град Рациярия (до днешното село Арчар, Видинско) в листата на ЮНЕСКО.
Оказа се, обаче, че общината, на чиято територия се намира Рациария, е осъществила проект на стойност 810 000 евро (съвместно с община Майданпек, Сърбия). В нашата съседка Сърбия парите са изхарчени за построяването на супермодерна музейна сграда, а в България – за две табели …
Проектът на ЮНЕСКО нямаше как да уцели по-неудобен момент. Някакви си чужденци и някаква си „частна организация“ искаха да видят как се стопанисва древния паметник. Нямаше начин да ни допуснат!
Отдавна се боря за спасяването на Рациария и поредните пречки не бяха изненада за мене. Това, което никога няма да забравя обаче е уважаван от мен журналист от БНР, който пристъпваше от крак на крак (като виновен ученик) и повтаряше „ми да, ми добре … Ми няма какво да направя …“. Толкова струва нашето културно наследство – 810 000 евро!

- Какви дела водите и срещу кого? Лесно ли е да се бориш със системата?
- Хубав-лош, Законът трябва да се спазва. Водя дела за правото си да работя като археолог и българският съд постанови, че съм права. Последното ми спечелено дело е срещу бившия заместник министър на културата Бони Петрунова (сега вече шеф на Националния исторически музей). Някой трябва да извика „Царят е гол!“ и аз се опитвам да го направя по законен начин.
Голямата ми борба е да се спазва Законът. Колкото и несъвършен да е, никой не трябва да си мисли, че е над него. В момента съществуват огромен брой нарушения, от които ще изброя:
1. Изискването за осигурено финансиране на аварийна консервация след края на археологическите проучвания. Посетете обектът Рациария и вижте дали изобщо има някаква защита на изровените старини.
2. Изискването (до миналата година) за целогодишна осигурена охрана на археологическите обекти. Пак отидете до Рациария …
3. Изискването за експониране на културни ценности (надписи и архитектурни детайли) под защитно покритие. Не е необходимо да ходите до Рациария. Идете в Докторската градина в София …
4. Изискването за инвентиране на културните ценности. Идете в НАИМ при БАН или в който ви хрумне музей … Аз лично още преди десет години предадох в Регионален исторически музей Видин всички находки от моите проучвания (около 2000). До ден днешен те не са инвентирани!!! Демек – не са заведени във фонда на музей и де юре не съществуват.
Да продължавам ли …?


- Как ще ни обясните факта, че в българските музеи не фигурират българи до XVIII век?

- Не се бях замисляла как се представят българите в нашите музеи. Спомням си момент от обучението ми в Софийския университет, когато ни обясниха, че дали говорим за българи или за славяни зависи от политическата конюнктура. Преди 9 септември 1944 г. са търсили българите, след това – по нареждане на Коминтерна – славяните …
Истината е, че средновековната българска археология винаги е изпълнявала нечии „нареждания“! И за това е толкова отчайваща и слаба. Замислете се кои са „големите“ открития през последните 20 години? Перперикон (ми той се оказа тракийски и римски), Созопол (пак римски), Сердика (римска) …
Ще споделя нещо, което ме разтърси из основи през последните месеци. В района на днешния Видин иманяри са открили (и веднага продали в чужбина) златна корона, скиптър и жезъл … Може и да не е истина, но дори и измислица този слух показва колко много българите жадуват и искат тяхната история да бъде показана на света, да бъде реална и да имат нещо истинско, до което да се докоснат.
Всъщност българите са представени в музеите до толкова, до колкото са стигнали силите на нашите учени да разшифроват миналото ни. Поколението, с което аз съм израснала и което ни обучаваше в университета, все още следваше руската славянофилска традиция. Трудно се пробива тази стена, още повече в период, в който българската археология се намира в най-големия си упадък от своето създаване насам. Акцентът е върху създаването на сензациите и усвояването на средства, т.е. – отвори се път за плагиатство и за налагане на мнение от позиция на силата. Не мисля, че в тези условия, която и да е тема от българската история има шанс …
- Подкрепихте изискването от суверена към историците да докажат титлата хан и кан на българските държавници. Това означава ли, че и Вие не сте съгласна с тях?
Подкрепих идеята „да се раздвижи блатото“. За съжаление България вече не разполага с достатъчно компетентни учени, които биха се произнесли по темата. Необходими са нови изследвания, проведени от съвсем различна позиция. За да се случи това обаче, българската история (не само ранната) трябва да излезе от политическата конюнктура. Защото в момента буквално „гониме Михаля“ и пропускаме истинските стойностни неща.

- Какво тябва да се промени, за да опазим Културно-Историческото ни наследство за идните поколения?
- Законовата уредба трябва да мине от забранителен в поощрителен режим. Какво се случва, ако някой иска да направи нещо за културните паметници в нашата държава? Най-фрапантният случай от последните дни е опитът да бъде спасена църквата „Св. Спас“ край дупнишкото село Червен брег. Фондация „Света България“ е събрала средства от дарители за запазване на стенописите на църквата. За това е било необходимо да се направи и дренаж, който да отнеме влагата. „Дренаж“ означава малка дупка (да речем с широчина около 50 см.) около основите на сградата. Да, ама не!
Тъй-като църквата е построена върху по-стара, парите са буквално са били иззети от Археологическия институт към БАН. Три години под ред т.нар. „дренаж“ се разпростира на метри около църквата … Три години подред парите на дарителите отиват не по предназначение, а за някакви си никому ненужни археологически сондажи. И три години подред стенописите продължават да се рушат! А тези, които са отделили от собствените си средства, за да опазят църквата са измамени. (http://news.bnt.bg/bg/a/spor-za-sbrani-sredstva-za-srednovekoven-khram )
Та какво трябва да се промени? Вместо да „забранява“, Законът трябва да „поощрява“. В случая една благородна инициатива е блокирана, защото на изпълнителите е забранено да я извършат. И най-фрапантното е, че според действащият закон тези, които са отделили средства и време, за да спасят един културен паметник, са „Persona non grata“, т.е. те нямат думата! Защото са „частна организация“ ?!
- Във връзка с иманярските престъпления в България - вече се говори за над половин милион иманяри у нас, смятате ли, че те могат да работят толкова години без протекция от органите, които трябва да ги преследват?
- Винаги съм казвала и сега ще го повторя: Терминът „организирана престъпност“ не означава „група цигани с лопати“! Ако няма кой да купува, няма да има и кой да копае!!! В България се преследват онези с лопатите, т.е. лекуваме синдрома, но не и болестта.
Разбира се, че иманярството се покровителства свише! В кюпа са музейни работници, прокуратура и полиция. Какво означава това, че с години не можем да опазим един обект като Рациария например? Даже Google maps са заснели иманярска групичка покрай пътя и въпреки това нищо не се случва.
Точно обратното – директорката на Видинския музей е разследвана за участие в трафик на антики, но в момента е в археологическия екип, който проучва Рациария. Доброволците на ЮНЕСКО бяха отстранени от там. Средствата за охрана и за аварийна консервация се „замитат“.
Та като говорим за „забранителен“ и „разрешителен“ режим … Ето това е ефектът, когато се забранява! Забранява се на професионалните археолози, забранява се на неправителствените организации, забранява се на журналистите, забранява се даже и на местните полицаи …


- Упорито се говори и за археолози-иманяри – какво е Вашето мнение?
- Аз лично бях извикана в ГДБОП по сигнал на Регионалния исторически музей Видин да давам обяснения за действията си като археолог. Обвинението беше, че след като се финансирам с „частни“ средства (разбирай проекти, спонсори и пр.) то значи продавам част от находките и по този начин финансирам проучванията си (?!)
Тук е мястото да напомня, че неправителствените организации са КОРЕКТИВ на управляващите! Т.е. именно НПО-тата КОРИГИРАТ неизправностите в системата и са проводник на обществения интерес. Да изпратиш сигнал срещу НПО за това, че е успяло да активира местната общественост, да събере средства и да проведе дейности в полза на обществото е достатъчно показателно. Крадецът вика „Дръжте крадеца!“
Моето лично мнение е, че настоящата система протежира иманярството. Темата е дълга, но тези, които имат власт, се възползват.
- България е сред трите страни в Европа с най-древно историческо наследство и най-непозната дестинация в света с тези си достойнства. Каква според Вас е причината за това?
- Причината е, че гоним лични, а не национални интереси. България е непозната дестинация не само като туристическа, но и като историческа територия. Мога да дам много примери, в които държавата ни изобщо не присъства. Това ще е така, докато не премахнем пипалата на октопода и не дадем път на истинските учени и професионалисти.

ПАТРИЦИЯ КИРИЛОВА