Банер
Банер

 Очаквайте скоро на пазара новата книга на  астроложката на сайтът „България без граници” Станка Ангелова.

 

Модата в политиката или защо стила на политиците е слабата им страна?

 Политическата риторика, идеите и политиките са част от битието ни. Те са гласните букви на живота ни, но за да има полезно и актуално изречение, съгласните букви трябва да се включат като спойка. Съгласните букви са визията и жестовете на носителите на политическия плам. Цялостната картинка се създава, чрез добрата и премерена симбиоза между идеите, визията, риториката, възпитанието на политиците, манталитета и делата им.
Поднасянето на всички тези елементи смесени в готов вид на електората, прави политическата игра интересна и незабравима. Със звуците, интонациите, багрите, грешките и подчертаното напрягане на глаголи и поведение.

Специалистите по поведение и комуникация казват, че ние като участници в живия живот, приемаме сигналите от заобикалящите ни най-вече с очите. При личен контакт 55 % виждаме обекта, 37 % го приемаме вокално, т.е. чуваме какво говори, пее или сумти и само 7 % от чутото се запомня.
За да си създадем мнение за някого, особено за политик, ние го възприемаме най-вече с очите си, след това натрупваме познания за думите и начина им на употреба в политическата реч и най-накрая, ако ни е направил особено впечатление, запомняме нещо от казаното.
Дамите в политическата и обществената среда, които имат претенцията да ни представляват в публичното и житейско пространство попадат в полезрението на хората веднага, след като се заявят като играчи. Много повече, отколкото техните колеги мъже. И всеки, независимо от пол, възраст, пристрастия и възпитание ги оценява първо по външен вид, после по способности и накрая се запомнят само 7 % от изказванията им. Добре, че има писмени свидетелства за вербалните им изпълнения, за да могат да се определят дали си струват или обратното.
Но дрехите, прическата, грима, бижутата, жестовете правят визията на момичетата, решили се да играят главна роля в икономическия и политическия ход на страната ни.
Нагледността на поведението води до изводи, които често са двояки. Ако обектите на тези заключения са подложени на градивна критика и са достатъчно подготвени за достойна обществена визия, те възприемат мнението на публиката и се коригират. Обличат се според очакваното за позицията, която заемат, говорят правилни и полезни за възприемане думи, владеят реакциите на тялото си и показват добри обноски. В повечето случаи не им е особено приятно, че са във фокуса на медиите, кулоарните клюки и устите на хората. Но всяка публичност изисква грижа, стараене, жертви и доверие.
Дрехите правят човека, откакто земята се върти и сме излезли от пещерите. Преминали са заедно с нас, през епохите и са се еволюирали точно толкова, колкото и ние.
Те ни определят като личности, пресъздават образа ни в очите на околните. Дават ни самочувствие и ни отличават. Водят ни в света на красивото или пошлото, според личния ни избор.
Дрехите говорят за нас, повече, отколкото можем да си представим. Направо крещят за привичките ни, възпитанието, чувствата и пристрастията ни. Излагат ни или ни въздигат.
Те са нашата невербална визитна картичка, мерилото ни за социален, професионален, културен, полов, етнически, религиозен и образователен статус. Обвивката, бронята, маската или голотата.
Но както модната индустрия се развива и усъвършенства, така доста представители на политическата класа изостават в личната си имиджова презентация.
Като общество, сме готови да изискваме и избираме най-добрите от нас, да са тези, които да ни водят, разбират и управляват, по общия ни път като нация. Изискаме и очакваме класата от политическите и обществените ни субекти, да взимат освен добри управленски решения, да излъчват и стилни естетически сигнали. Да се държат и носят носят красивото, не само като творческа алегория.
Твърденията за изборност и представителен външен вид, равен на кариерния статус са силно свързани. Обикновено, този политически субект, който /която/ знае и умее да се облича подходящо за и в обществото и съобразно политическото си положение, определено може да взима разнопосочни, адекватни и дори трудни решения. Носи отговорност за тях и е в състояние да налага правилни и грамотни политически похвати и практики.
Костюмът, като официално облекло във висшата делова среда, играе ролята на професионална униформа, на ежедневен работен скафандър. Цветът му влияе пряко на смисъла, истинността и дълбочината на политическия процес. Борбата за превес, надмощие или сразяване също се степенуват с формата на дрехата, реверите й, стойността на плата, копчетата. За аксесоарите няма да говорим, те сами го правят ясно.
Дрехите-демоде, многоцветното облекло, размъкнатите тъкани, лекетата, неправилно подбраните вратовръзки, претрупаните накити, цветните и къси чорапи на мъжете, подчертаните бедра и пищни извивки на дамите, изгризаните нокти и чорлавите глави говорят за естетически дискомфорт. От които следва и вербален и невербален такъв, придружен с нереалност към живота и света.
Държавните мъже и жени, нагърбили се с ролята на водачи на нациите си на политическата сцена, са длъжни да усвоят играта професионално. Да изглеждат уверени, прагматични, вездесъщи и далновидни. Да имат чар и равновесие, да си пазят силите за големи битки и да знаят колко струват те самите. Защото политикът, независимо от ранга е човек, до дъното на гащите си. Родил се е с плач, поел е въздух и невидимите орисници са му заложили път на водач, на тартор, на властелин, но и на слуга на народа си.
Да си част от играта на нерви, загадки и откровения не е приятна работа.. Да се бориш ежедневно за власт и пари, за сила и смелост за взимане на нелеки решения, за икономически изгоди, за социална справедливост, за война на таланти, балансирана с мир и светлина.
Да се родиш артист и добър интерпретатор е талант и който го притежава е щастлив. Защото легитимира приятно и с лекота тезите и действията си, владее масите и се доказва като успешен участник в играта, наречена политически живот. Който не е богопомазан с нужните за ролята си качества и вече се е захванал на политичекото хоро, за да го играе добре, трябва да усвой правилата на личностното, риторическото, медийното, протоколното поведение.
Ако спрете звука на тв приемника си, докато гледате някоя пресконференция на политици, много може да видите. Повече, отколкото те биха искали да покажат, въпреки желанието им да бъдат такива, каквито трябва да бъдат видяни. Жестовете им говорят за тях повече, от думите. Защото думите могат да бъдат подбрани, оформени, стилизирани. Научени и повтаряни, докато им се хване вяра. Думите са най-лъжовните елементи от света на комуникацията между хората. Те се състоят от съединени звуци, смислено подбрани и нагласени да дадат сила на мисълта. Да я облекат в премяна, която може да бъде с различни краски. Да манипулират и поднасят, да внушават, да заблуждават и вгорчават. Но и да издигат, да толерират, да радват и забавляват.
Не е просто, но за сметка на това е приятно. За тези, които знаят как да наблюдават, а сигурно и за тези, които се готвят прилежно за играта на политически субекти.
Успешната политическа кариета на който и да е държавен глава е низ от правилни ходове, подпомогнати от добре премислени дипломатически тактики и стриктни протоколни практики.
Полезният държавен глава за страната и нацията си, спазва съветите на екипите около себе си, има собствените представи за нещата, които ръководи и направлява. Но винаги се съобразява със стратегиите за поведение, които включват и това на половинката му. Защото тя или той играят съществена роля в много от етапите в ежедневния работния процес. Не еднократно, а години наред. Това изисква дисциплина, отговорност пред избирателите, нацията и света. Всеки ход на първите и техните половинки е обект на внимание, интерпретиране и повод на коментари, критики или ободрение.
Да си първа дама на държавен глава не е лека работа. В повечето случай е задължаващо и досадно. Изисква се винаги да се спазват предписания на строги чиновници, които следят стриктното движение на стрелките по цифетблата на дневния график.
Пример за добре поставена в публичното пространство и уважавана от избирателите половинка на държавен глава е съпругът на баронеса Маргарет Тачър, сър Денис Тачър. Легенди се носят за доброто поведение на пенсионирания военен майор, за неговата скромност и безрезервна подкрепа на работата на съпругата му, първата жена, премиер министър на Обединеното кралство, Желязната лейди Тачър.
Друг пример за отдадена на работата и кариерата на съпруга си е Джаки Кенеди. Личната й роля в живота и политиката на президента Джон Кенеди е неоспорима. И въпреки клюките за любовни забежки на съпруга й с Мерелин Монро, твърдо брани името и честта на семейството си и отстоята ролята си на перфектна първа дама на президента на САЩ.
В нашата стория, пример за полезна и отговорна държавническа работа на първи дами мога да дам, за тандема г-жа Саркози в координация с г-жа Първанова. Те финализираха усилията на плеяда дипломати по света и у нас, за да освободят българските медици от затвор и грозящите ги смъртни присъди в Либия. Разбира се, основната роля бе на г-жа Сесилия Саркози и тя я изигра безапелационно.
В нашата политическа среда имаме още действащ президент без налична първа дама, която отказа да бъде до съпруга си, при изпълнение на задълженията му към нацията. Мотивите за поведението й си остават лични и неразбрани от хората. След края на мандата на съпруга й, ще коментираме ползите или вредите от това й решение.
Имаме и новоизбран държавен глава, който ще встъпи в длъжност съвсем скоро, със заявила се напориста и дейна първа дама. Надявам се, протоколното и лично поведение на бъдещата първа дама на Република България да подкрепя работата на съпруга си и да се гордеем от каузите й, а не да е обратното.
Наблюдавахме негативно отношение на обществеността у нас по повод облеклото на наш висш дипломат, при официалното представяне на акредитираните й писма, на княза на Княжество Лихтенщайн, н.в. Ханс-Адам II.
Съгласно монархическия протокол, дамата -посланик е била задължена да спази определени изисквания за срещата си с княза на Лихтенщайн, което е обичайна практика в дипломатическите среди. Видно от снимките от събитието обаче, нейното облекло е комично и демонстрира вкус, далеч от приемливия за класически за такова представяне.
Княжество Лихтенщайн е малка държава в Европа, с наследствено монархическо управление и с около 34 хиляди жители.
Автор: Милена Хлебарова