По предварителни данни през второто тримесечие на 2013 г. БВП на един зает намалява с 0.9% в сравнение със същото тримесечие на предходната година.
Второ тримесечие на 2013 година

По предварителни данни през второто тримесечие на 2013 г. заетите лица в икономиката са 3 515.8 хиляди. Общият брой отработени часове е 1 469.5 милиона. Структурата на заетостта по икономически дейности през второто тримесечие на 2012 и 2013 г. показва увеличение на относителния дял на заетите в аграрния сектор.

На едно заето лице се падат 5 517.4 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт (БВП), като всеки зает създава средно 13.2 лв. БВП за един отработен час.
Брутната добавена стойност средно на един зает през второто тримесечие на 2013 г. реално намалява с 0.3% и също така с 0.3% за един отработен човекочас спрямо съответното тримесечие на предходната година.
По предварителни данни за второто тримесечие на 2013 г. равнището на производителността на труда е най-високо в индустриалния сектор - 6 148.1 лв. брутна добавена стойност (БДС) средно на един зает и 14.3 лв. за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 4 792 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 11.5 лв. от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - 1 434.9 лв. БДС на един зает и 3.6 лв. за един отработен човекочас.
Методологични бележки
1. Производителността на труда е съставен икономически показател, който съпоставя постигнатия резултат (новосъздаден продукт) с вложения трудов фактор при осъществяването на определена икономическа активност на определена икономическа територия за определен период.
2. Основните съставни елементи на производителността на труда са показатели, измерващи резултата от осъществяваната производствена активност (числител) и показателите за вложения труд в производствения процес (знаменател).
3. На национално ниво резултатът от производствената дейност се измерва с брутния вътрешен продукт (БВП) и брутната добавена стойност (БДС), създадени от всички производствени сектори в националната икономика. БВП е основен показател в системата от национални икономически сметки, който представя крайния резултат от производствената дейност на всички резидентни производствени единици (ЕСНС ۥ95, 8.89). Връзката между БВП и БДС се определя от начина на остойностяване на произведения краен продукт. БВП е остойностен по пазарни цени, включително данъците върху продуктите и вноса, нето от субсидиите върху продуктите. БДС измерва резултата от производствената дейност по базисни цени преди начисляването на данъци, включително субсидиите върху продуктите и услугите.
4. За целите на международни сравнения на производителността на труда на национални икономики е възприето използването на БВП - интернет страница на Евростат: http://epp.eurostat.ec.europa General Economic Background. Labour productivity per person employed.
5. БДС е показател, който е приложим за изчисляване на производителността на труда както на национално ниво, така и на ниво производствени дейности.
6. Използването на този показател в националната практика е съобразено със специфичния методологичен обхват на сектора „Даване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти” - вид дейност 68.2 от КИД - 2008 - в състава на БДС се включва и оценка на условния наем на жилищата, наети от техните собственици, който за България е доминиращ - близо 90% от населението живее в собствени жилища. Добавената стойност от условния наем на собствени жилища се класифицира изцяло, като опериращ излишък в състава на сметка „Формиране на дохода” и не е свързан директно с трудовата заетост. Поради тази причина добавената стойност в резултат на условния жилищен наем се изключва при изчисляването на производителността на труда както за сектора на услугите, така и за икономиката като цяло.
7. Трудовият производствен фактор в състава на показателя за производителността на труда се измерва с броя на заетите лица в резидентните производствени единици на националната икономика и отработеното от тях време - отработени човекочасове.
8. Измерването на броя заети лица и отработените от тях човекочасове е подчинено на дефинициите и концепциите на (ЕСС ’95 11.11, 11.12), така както тези концепции и дефиниции се прилагат при оценката на показателите за резултата от осъществяваната икономическа дейност.
9. При сравняване на данните с резултатите от изследването на работната сила е необходимо да се имат предвид различията в прилаганите дефиниции и методологичните особености. Основните, концептуални различия са следните:
- Обект на изследването на работната сила е постоянното население на страната, включително и временно работещите в чужбина, докато данните за заетостта в
ЕСНС ۥ95 се определят по отношение на резидентните производствени единици, които могат да наемат работна сила както от страната, така и от чужбина.
- Лицата на срочна военна служба са част от заетите лица съгласно ЕСНС ’95, но не се отчитат с изследването на работната сила.

Публикува : Виктория Милчева
Съобщи :НСИ