По предварителни данни през четвъртото тримесечие на 2011 г. БВП на един зает се увеличава с 2.6% в сравнение със същото тримесечие на предходната година.
Четвърто тримесечие на 2011 година
По предварителни данни през четвъртото тримесечие на 2011 г. заетите лица в икономиката са 3 304 хиляди.

Общият брой отработени часове е 1 392.3 милиона. В сравнение с четвърто тримесечие на 2010 г. броят на заетите лица е намалял с 2.3% и са отработени с 2.3% по-малко човекочасове. Структурата на заетостта по икономически дейности през четвъртото тримесечие на 2010 и 2011 г. показва увеличение на относителния дял на заетите в аграрния сектор.
На едно заето лице се падат 5 891 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт (БВП), като всеки зает създава средно 14.7 лв. БВП за един отработен час. Брутната добавена стойност средно на един зает през четвъртото тримесечие на 2011 г. реално се увеличава с 2.1% и съответно с 2.2% за един отработен човекочас спрямо съответното тримесечие на предходната година.Равнището на производителността на труда е най-високо в сектора на услугите - 5693.8 лв. брутна добавена стойност (БДС) средно на един зает и 13.1 лв. за един отработен човекочас. В индустриалния сектор всеки зает произвежда средно 4 969.9 лева БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 11.7 лева от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - 1 064.4 лева БДС на един зает и 2.8 лева за един отработен човекочас.
Методологични бележки
1. Производителността на труда е съставен икономически показател, който съпоставя постигнатия резултат (новосъздаден продукт) с вложения трудов фактор при осъществяването на определена икономическа активност на определена икономическа територия за определен период.
2. Основните съставни елементи на производителността на труда са показатели, измерващи резултата от осъществяваната производствена активност (числител) и показатели за вложения труд в производствения процес (знаменател).
3. На национално ниво резултатът от производствената дейност се измерва с брутния вътрешен продукт (БВП) и брутната добавена стойност (БДС), създадени от всички производствени сектори в националната икономика. БВП е основен показател в Системата от национални икономически сметки, който представя крайния резултат от производствената дейност на всички резидентни производствени единици (ЕСНС  ‘95, 8.89). Връзката между БВП и БДС се определя от начина на остойностяване на произведения краен продукт. БВП е остойностен по пазарни цени, включително данъците върху продуктите и вноса, нето от субсидиите върху продуктите. БДС измерва резултата от производствената дейност по базисни цени преди начисляването на данъци, включително субсидиите върху продуктите и услугите.
4. За целите на международни сравнения на производителността на труда на национални икономики е възприето използването на БВП – интернет страница на Евростат:General Economic Background. Labour productivity per person employed.
5. БДС е показател, който е приложим за изчисляване на производителността на труда както на национално ниво, така и на ниво производствени дейности.
6. Използването на този показател в националната практика е съобразено със специфичния методологически обхват на сектора „Даване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти” – вид дейност 68.2 от КИД - 2008 – в състава на БДС се включва и оценка на условния наем на жилищата, наети от техните собственици, който за България е доминиращ – близо 90 % от населението живее в собствени жилища. Добавената стойност от условния наем на собствени жилища се класифицира изцяло, като опериращ излишък в състава на сметка „Формиране на дохода” и не е свързан директно с трудовата заетост. Поради тази причина добавената стойност в резултат на условния жилищен наем се изключва при изчисляването на производителността на труда както за сектора на услугите, така и за икономиката като цяло.
7. Трудовият производствен фактор в състава на показателя за производителността на труда се измерва с броя на заетите лица в резидентните производствени единици на националната икономика и отработеното от тях време – отработени човекочасове.
8. Измерването на броя заети лица и отработените от тях човекочасове е подчинено на дефинициите и концепциите на (ЕСНС ‘95 11.11, 11.12) така, както тези концепции и дефиниции се прилагат при оценката на показателите за резултата от осъществяваната икономическа дейност.
9. При сравняване на данните с резултатите от изследването на работната сила е необходимо да се имат предвид различията в прилаганите дефиниции и методологически особености. Основните. концептуални различия са следните:
- Обект на изследването на работната сила е постоянното население на страната, включително и временно работещите в чужбина, докато данните за заетостта в ЕСНС ‘95 се определят по отношение на резидентните производствени единици, които могат да наемат работна сила както от страната, така и от чужбина.
- Лицата на срочна военна служба са част от заетите лица съгласно ЕСНС ’95, но не се отчитат с изследването на работната сила.
10. Предпочитаният показател за трудовия фактор в състава на производителността на труда е отработеното време, измервано в човекочасове – показател, който представя по-точно фактически вложения труд в процеса на производство – интернет страница на Евростат: Socio–economic Development. Inovation. Competitiveness and eco-efficiency. Labour productivity per hour worked.
11. Съпоставянето на показателите за производителността на труда във времето налага елиминирането на влиянието на цените в стойността на показателите за резултата от упражняваната икономическа активност. За целта БВП и БДС от текущия период се представят по цени от базисния период.
12. Данни за производителността на труда за икономиката и по икономически сектори са публикувани на интернет страницата на НСИ в динамични редове по тримесечия и години.
Съобщи за „ България без граници „ Национален статистически институт
Публикува Виктория Милчева