1.Лечебни заведения и леглови фонд
В края на 2010 г. в страната функционират 347 заведения за болнична помощ с 48 944 легла в тях .Болниците са 313 с 45 842 легла. Заведенията за извънболнична помощ са 1 613 с 938 легла, а другите лечебни и здравни заведения са 183 с 4 570 легла.

Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Като заведения за болнична помощ са включени и непреобразуваните в съответствие с измененията в Закона за лечебните заведения диспансери.
Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Многопрофилните болници са 164 с 32 576 легла в тях, а специализираните - 149 с 13 266 легла.
През 2010 г. 52.4% от болниците са многопрофилни, като в тях е съсредоточен 71.1% от легловия фонд на всички болници в страната .Броят на леглата в тези заведения варира в широки граници - от 13 до 1 345 легла, като най-голям е броят им в университетските болници.
Специализираните болници за активно лечение са 96 с 5 751 легла. Специализираните болници за долекуване и продължително лечение са 5 с 247 легла. В края на годината в страната функционират 14 специализирани болници за долекуване, продължително лечение и рехабилитация с 1 025 легла и 22 специализирани болници за рехабилитация с 3 685 легла.
Държавните психиатрични болници са 12 с 2 558 легла.
В съответствие с измененията в Закона за лечебните заведения (ДВ, бр. 59 от 31.07.2010 г.) през 2010 г. диспансерите в страната бяха преобразувани в центрове или специализирани болници. Към заведенията за болнична помощ се отнасят и центровете със стационар, които при регистрацията си като основна дейност са посочили болнична дейност. Разпределението на тези заведения по видове е, както следва:
oЦентрове за кожно-венерически заболявания 10 заведения със 163 легла;
oКомплексни онкологични центрове 9 заведения с 1 334 легла;
oЦентрове за психично здраве 12 заведения с 1 450 легла.
Към 31.12.2010 г. непреобразувани са три заведения със 155 легла в тях.
Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2010 г. е 652 на 100 000 души от населението.
В края на 2010 г. броят на заведенията за извънболнична помощ е 1 613. В тях са разкрити 938 легла за краткосрочно лечение. В сравнение с 2009 г. броят на заведенията намалява с 5.9%, но се увеличава броят на леглата в тях - с 9.6%. Увеличението се дължи най-вече на увеличения брой легла в медицинските центрове - от 541 на 624 (с 15.3%).
Сред заведенията, които се занимават с клинична медицина, най-голям е броят на медицинските центрове - 520 заведения. Диагностично-консултативните центрове са 113 с 287 легла, денталните центрове са 49 с 4 легла, медико-денталните центрове - 29 с 23 легла.
В края на годината в страната функционират 289 самостоятелни медико-диагностични и 613 самостоятелни медико-технически лаборатории.
Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве, регионалните центрове по здравеопазване, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписи, национални центрове и центрове без легла. В края на 2010 г. броят на тези заведения е 183 с 4 570 легла. Сред тях най-многобройни са хосписите - 54 заведения със 16 легла.
2.Медицински персонал
В края на 2010 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 28 003 лекари .Лекарите по дентална медицина са 6 355. Медицинските специалисти по здравни грижи са 47 472, от тях 31 790 са медицински сестри. В лечебните и здравните заведения на основен трудов договор работят и 37 266 души друг персонал с немедицинско образование.
Според практикуваната специалност лекарите в лечебните и здравните заведения се разпределят, както следва:
oСпециалности с преобладаваща терапевтична насоченост - 11 672 лекари;
oСпециалности с преобладаваща хирургична насоченост - 5 636 лекари;
oСпециалности с преобладаваща клинико-диагностична насоченост - 2 188 лекари;
oСпециалности с друга насоченост - 1 176 лекари;
oПрактикуващи лекари в практики за първична и специализирана медицинска помощ, сключили договор с НЗОК - 7 331 лекари.
Сред всички специалности в края на 2010 г. най-голям е делът на общопрактикуващите лекари - 4 761, или 17.0% от всички практикуващи лекари в страната. Специалистите, практикуващи по специалността педиатрия, са 1 425, или 5.1%. В структурата на лекарите по специалности следват вътрешни болести (1 403, или 5.0%), хирургия (1 399, или 5.0%) и акушерство и гинекология (1 387, или 5.0%).
В зависимост от лечебното заведение, в което работят на основен трудов договор, медицинските специалисти в страната се разпределят, както следва:
o В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 14 842 лекари и 46 лекари по дентална медицина. Медицинските специалисти по здравни грижи са 29 012, от които 20 914 са медицински сестри.
o В заведенията за извънболнична помощ на основен трудов договор работят 10 491 лекари и 5 995 лекари по дентална медицина. Тук се включват и всички лекари (7 331) и лекари по дентална медицина (5 723), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. От другите заведения за доболнична помощ най-голям е делът на лекарите, работещи на основен трудов договор в диагностично-консултативните центрове (1 527) и в медицинските центрове (1 354). В самостоятелни медико-диагностични лаборатории в края на 2010 г. работят 223 лекари.
oВ други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) към 31.12.2010 г. на основен трудов договор работят 2 669 лекари и 314 лекари по дентална медицина.
Осигуреността с лекари в края на 2010 г. е 37.3 на 10 000 души от населението. Осигуреността с лекари по дентална медицина е 8.5 на 10 000 души от населението.
При анализиране на данните за осигуреност на населението с медицинска помощ по области трябва да се имат предвид специфичните особености на медицинското обслужване. Лечебните заведения не са свързани пряко само с обслужването на населението на едно населено място или община и достъпът до медицинска помощ е свободен. Голяма част от заведенията обслужват населението на една област или група общини, а специализираните заведения обслужват населението на няколко области. Заведенията с национален обхват независимо от тяхното местонамиране обслужват населението на цялата страна.
Показателят за осигуреност с лекари по области варира от 24.8 до 47.1 на 10 000 души от населението. Най-висока е осигуреността на населението с лекари в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници. Стойности над този за страната (37.3) има показателят за областите Варна (47.1), Плевен (46.0), София-столица (44.7), Стара Загора (43.8), Пловдив (42.1), Ловеч (40.6) и София (38.2).
Най-ниски са стойностите на показателя в областите Разград (24.8 на 10 000 души от населението), Ямбол (25.0) и Силистра (25.1).
В края на 2010 г. осигуреността с общопрактикуващи лекари в страната е 6.3 на 10 000 души от населението. За 12 от областите показателят е по-висок от този за страната. Най-висока е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Плевен (7.5), Добрич (7.2), Видин (7.1) и Стара Загора (7.1). Най-ниска е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали, Разград и Търговище - по 4.6 на 10 000 души от населението.
Осигуреността с болнични легла (легла в болници и диспансери) в България през 2008 г. е 650.8 на 100 000 души стандартизирано население (табл. 3). В сравнение с останалите страни - членки на ЕС, за които Евростат предоставя данни, показателят за България е по-висок от този на 11 страни. По-висока от тази в България е осигуреността с болнични легла на 100 000 души стандартизирано население в Германия, Австрия, Латвия, Малта, Чехия, Унгария, Франция, Белгия и др.
Методологични бележки
Статистическото изследване на лечебните и здравните заведения осигурява информация за здравната мрежа по видове лечебни и здравни заведения и териториалното им разпределение, както и за медицинския персонал по специалности и категории. Методологията на изследването е в съответствие с методологическите указания на Евростат за практикуващите медицински специалисти.
Данните са по състояние в края на годината. Данните за легловия фонд включват броя на действително разкритите и временно закритите легла за срок, по-малък от шест месеца, но не включват временно разкритите легла.
При анализиране на данните за здравната мрежа трябва да се има предвид, че броят на заведенията и легловият фонд се променят не само в резултат на разкриване и закриване на заведения, но и поради промени, свързани с преобразуване на заведенията от един вид в друг или обединяване на заведения.
В броя на медицинския персонал (физически лица) се включват практикуващите в лечебните и здравните заведения независимо от ведомствената подчиненост на заведенията. Не са включени данни за работещите извън страната медицински специалисти и за тези, които не работят непосредствено в здравните заведения - напр. във фармацевтичната промишленост.
Разпределението на лекарите по специалности се отнася до практикуваната от тях специалност, като специалностите са в съответствие с Наредба № 34 на Министерството на здравеопазването (ДВ, бр. 7 от 2007 г.).
Показателите за осигуреност на населението са изчислени с броя на населението в края на годината.
Данните за здравната мрежа са разработени на национално, областно и общинско ниво, а за практикуващите медицински специалисти по специалности - на национално и областно ниво.
Допълнителна статистическа информация от изследването „Лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ и здравни заведения“ се предоставя на потребителите чрез отдел „Връзки с потребителите” на НСИ, е-mail: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.